Винаги говоря за онези мигове от моя живот, в които бях стюардеса, с огромна любов. Някъде там обикнах и летищата. Много особени места са – хора от всякъде, пътуват за навсякъде, облечени са за сезона, към който отиват, или от който идват, говорят на всякакви езици, едни бързат, други спят. Обичам летищата. И наскоро, понеже за кратко два пъти изминах пътя София – Варшава – Краков, се замислих върху нещо, което винаги ми е въздействало, но досега не му бях обръщала внимание.
Но ще започна от по-далече. Едно време, когато имаше авиокомпания “Балкан” и тя летеше по редовни полети от София до Ню Йорк, когато тероризмът не бе променил живота ни, самолетът прелиташе над Световния търговски център, Статуята на свободата и Стейтън айлънд. Докато пътниците и екипажът се любуваха на тази гледка в салона звучеше песента “Ню Йорк, Ню Йорк” на Синатра. И момента, в който кацнехме, казвахме на пътниците: “Току-що кацнахме на летище “Джон Кенеди” в Ню Йорк”. Да, още преди да кажем името на града, казвахме името на летището. Джон Кенеди ви посреща. И вие пътниците, които знаете какво е направил Джон Кенеди, вече знаете много за тази страна. Създава ви се преживяване и вие тръгвате по ръкава към Ню Йорк с друго настроение.
Моля ви, не ми казвайте, че това са американски неща. Защото преживяване ми създадоха и двете летища в Полша, през които преминах. Във Варшава ме посрещна летище “Шопен”, а в Краков – летище ‘Йоан Павел II”.
Замислих се, без да питам Гугъл, за кои други летища с имена мога да се сетя. И понеже опитът си казва думата, ето някои от тях: летище “Ататюрк” – Истанбул, летище “Леонардо да Винчи” – Рим, летище “Никола Тесла” – Белград, летище “Шарл де Гол” – Париж.
Спирам с изброяването, защото моделът е ясен според мен. И преди да ви попитам нещо, ще се върна към началото на ХХ век, когато Едуард Л. Бернайс дълго търси име за 50-та годишнина от откриването на електрическата крушка, докато стигне до: “Златен юбилей на светлината”. Убедена съм, че думите имат силата да казват много повече от смисъла си. Убедена съм, че имената имат силата да казват много, и в случая с летищата, да пренасочват мислите и да пораждат емоции. Мисля, че не съм единствената, за която не е все едно дали ще кацне в Ню Йорк или на “Джон Кенеди” в Ню Йорк, дали ще кацне във Варшава или на “Шопен” във Варшава и т.н.
И понеже дълго се чудих, без да мога да измисля нищо, въпросът ми към вас е: Ако летище София би имало име, което да говори на пристигащите нещо и да им създава емоционални преживявания и да ги подготви за страхотни преживявания, как би се казвало нашето летище?
Аз не можах да го измисля, вие сте на ход.
В търсене на по-добрата страна на нещата 
Първо Благодаря за текста, върна ме в дните, когато мърдах мозъка с “Фитнес за ума”. Та име на летището в София, ами ако изхождаме от Шопен и да Винчи, както и от Кенеди, то му се струва, че Хан Аспарух не е най-доброто. Аз лично бих заложил на име с история принос и открития за България като страна – било то лекар, инженер, писател или герой. Може би Васил Левски, би било добро име за нашето летище. Чакам отговора ти.
LikeLike
Tи още не можеш да ми простиш, че спряхме фитнеса за ума, но ако имам сили, на есен с песен ще се върнем във фитнеса. Обещавам:)
LikeLike
Урааааа )))
LikeLike
Аз бих заложила също на Левски, но пък патриотизъм лъха тъй или иначе от всеки ъгъл на страната ни, затова нещо, което би задействало малко гимнастика на ума, би било Джон Атанасов. Името предизвиква въпроси, чиито отговори водят до позитивни размисли и заключения за бизнес стредата.
LikeLike
Аз лично като предложих тези варианти, съм се отдалечил от такива леко противоречиви личности (Да доказан им е приноса) но те са учили и трудили за други държави. Иначе с тази сила и мислене, може да се предложи Александър Невски (с полъх към Русия), Асен Йорданов, който е изживял живота си в Америка и т.н.
Докато го писах това ми хрумнаха имената на – Христо и Евлоги Георгиеви, Светите братя Кирил и Методий, а защо не даже и Димър Ценов…
LikeLike
Добре дошли на летище “Хан Аспарух”, София! Подкрепям.
LikeLike
Добре лошли на летище “Свети братя Кирил и Методий” – София.
LikeLike
има нещо трансформативно в летенето. има ли промяна в наименование на централно шосе до летище, трудно ще бъде с конкретно наименование и “историческо име” на летище. аз не се ангажирам с отговор. но ще бъда и приятно изненадан от бъдещи резултати. интересна инициатива. извън темата, шоколадите шопен на летище шопен не ми харесаха.
LikeLike
:))) И така се наслагва мисълта за “Добре дошли на Враждебна”.
Между другото, нито Шопен, нито Папата, нито Тесла са хора, които са се реализирали в собствената си страна, но това определено е помогнало за разпознаваемостта им по света.
В този смисъл, кой би бил носител на хубавите български черти, с които бихме искали да посрещнем в България завръщащите се и новопристигналите? Валя Балканска, Милчо Левиев, Христо Явашев?
Аз бих заложила на Гео Милев.
LikeLike
Аз на Христо Ботев.
LikeLike