BLOG CHALLENGE №2: Червен пръстен

Преди една седмица Пламен обяви началото на състезанието за блогъри BLOG CHALLENGE в блога си Блогатство. Първият победител е Бисер Вълов.

Във втория тур реших и аз да се включа. Ако историята, която ще прочетете по-долу ви хареса, и искате да ме подкрепите, критериите са победа са три:
1. Брой коментари към публикацията (анонимните коментари няма да се броят, както и коментарите от самия автор; ) Така че оставете под публикaцията своя коментар и си напишете името.

2. Брой ping-ове от други блогове (няма да се броят пинговете от блогове на същия автор, обаче!) Препоръчайте публикацията или пишете за нея в своя блог и разрешетe ping-овете.

3. Брой гласувания в Svejo.net

Ето и самата история:

Някога, в друг век и в държава, която вече носи променено име, живяло едно момиче. Точно това момиче било убедено, че не иска да живее в тази държава и трябва да намери начин да замине далече, далече, където слънцето грее толкова силно, че всички го виждат червено. На това място с червеното слънце, момичето било убедено, че ще срещне Мъжа. Да с голямо М, защото той щe знае за нейната любов към червения цвят и щe й предложи да бъде дамата на сърцето му като й подари червен пръстен.

Това момиче пораснало и започнало да обикаля различни страни в търсене на страната с червеното слънце. Било убедено, че ако намери тази страна в нея ще срещне и Мъжа с червения пръстен. Първо се запътило към любимата си Испания. Там имало много красиви червени неща, дори слънцето понякога било червено. Но така и не срещнало Мъжа. Следвайки мечтите си момичето се запътило към страната, където уж всичко било възможно. В Америка сградите се оказали толкова високи, че дори и да имало слънце, трудно момичето можело да разбере, дали свети в червено или не. Затова и отказало на всички мъже, които й предложили пръстен, въпреки че един от тях отгатнал и й подарил точно какъвто искало – червен.

Мечтите й я отвели в Африка. Там сред яркото слънце и дивата природа срещнала мъж, който имал мина за диаманти. Този мъж бил толкова влюбен в момичето, че някак си разбрал за червения пръстен и червеното слънце. И в един прекрасен ярък ден, когато слънцето било пурпурно червено й подарил червения пръстен (с истински диаманти от собствената му мина) и поискал ръката й. И въпреки че всичко било като в мечтите й, момичето отказало. Нещо дълбоко вътре в сърцето на момичето крещяло с цяло гърло „Нееееееееееее”.

С насълзени очи и тъга в душата, момичето се върнало в страната, в която не искало да живее и решило, че никога няма да намери нито слънцето, нито Мъжа, нито всички онези червени неща, които обичало и за които мечтаело от малко. И тогава, погледнало пред себе си. Намирало се в един тъмен и опушен бар, в някакво мазе, в някакъв квартал далеч от центъра на столицата на страната, в която не искало да живее. На стената имало червен прожектор, а под него Той. Да, там седял Мъжът. Момичето се приближило към него и го попитало: „Случайно да имаш червен пръстен?” Мъжът я погледнал и без да казва нито дума я целунал. Не след дълго двамата се озовали на един прекрасен пуст плаж в онази страна, в която тя не искала да живее. Слънцето залязвало и било в най-червения си червен цвят. Тогава мъжът я погледнал и й подал една пластмасова чашка с ужасно ароматни и червени малини. И тогава момичето осъзнало, че е жена. А тази нова жена, която се появила от порасналото момиче, знаела дълбоко в себе си, че това е Той. Разбрала, че ще остане с него, въпреки че не иска да живее в страната, в която е, въпреки, че няма червен пръстен и въпреки всички разлики между мечтите й и реалния свят. Но оттогава те са заедно, а тя вместо червен пръстен, всяка сутрин внимателно поставя на устните си ярко червено червило и целува любимия си. Това за червилото, го научила от един филм, в който героинята си слагала червено червило, за да излъчва самоувереност. Тази самоувереност била нужна на жената, за да не забравя, че въпреки страната, въпреки оранжевото слънце, въпреки изядените малини, червеният пръстен е някъде дълбоко в сърцето й и й е подарен от него – Мъжът!

Ако сте тук, може би ви е харесала историята. Затова не забравяйте:
– Да напишете коментар под публикацията и да си напишете името
– Да гласувате за публикацията в Svejo.net.

Благодаря на всички, които ще стигнат до края на историята и ще я подкрепят.