Някого, когото да обичаш

Днес се навършват 20 години от деня, в който светът загуби един от най-великите музиканти.
Никога няма да забравя първата си среща с Queen. Няма и не съм забравила музиката, която ме вдъхновява, успокоява и ми дава сили да продължа. Безкрайните превъплъщения на Фреди и музиката му.

Няма да забравя и колко плаках в този ден преди 20 години. Все още не мога да осъзная, че няма да има нова музика от Фреди. Знам го, но не го приемам.
Поздрав към всички фенове на единствения, незабравимия и незаменимия – Freddie Mercury живота на милиарди хора по света.

За мен Фреди е някой, когото обичам.
Затова и ви поздравявам с тази песен Somebody to love.

Днес е моят ден!

Спомням си на този ден преди няколко (хаха) години, как един приятел ме чакаше пред къщи преди училище сигурно бе станал в тъмно зори и ми подари 19 нарциса. Винаги на този ден си спомням огромния букет с любимите ми цветя. Да, обичам нарцисите, защото са красиви, защото идват с пролетта и защото са жълти, а жълтото е някак си топло, красиво и добро. Да, знам историята за нарциса, знам и историите за жълтите цветя, но не им се поддавам и продължавам в жълто настрение напред към следващото десетилетие.

И понеже не вярвам и в случайността, затова ще кажа, че когато попитах Google какво може да намери по темата 39 – той ми показа нещо, което направи този ден още по-прекрасен. Една позабравена песен на Queen – любима моя група и още по-любим Фреди Меркюри, от най-страхотния за мен техен албум – A Night at the Opera. И тази песен е моя огромен букет от жълти нарциси (ако вярвате на нещата за жълтите цветя, променете по свое усмотрение цвета) за всички, които ще ми дойдете на гости в този ден. Усмихнете се широко, погледнете синьото небе и помнете, че винаги има по-нагоре, на където можем да отидем. И трябва да сме с гордо изправени глави, като нарциса от тази чудесна снимка, която не откраднах, а ликнах тук.