Калинка касичка

Преди време, когато трябваше да измисля нещо забавно за иначе сериозната фирма, която исках да създам, си избрах калинката. Малка червеничка (или жълта), която радва всеки и носи щастие. Така на сайта ни се разхожда една калинка, за да внесе добро настроение и усмивки.
И всичко щеше да е в рамките на нормалното, ако изобщо някога се науча да спирам преди да стигна до края.
А краят, както се вижда, няма скоро да дойде, защото се пристрастих. Събирам всякакви калинки, подаряват ми всякакви калинки, с децата си правим калинки, завиждам на хората, които имат калинки, които аз нямам, и постоянно увеличавам броя на калинките в офиса.

Но това, което ми се случи вчера, е най-прекрасният подарък. В офиса в НБУ ме чакаше една . Картичката бе страхотна и много благодаря на Г.Колева.
И ако торбата да бе червена – най-червеният цвят, какво да кажа, за това, което открих вътре. Преди да ви покажа, че кажа, че преди време във facebook споделих, че имам всякакви калинки, но нямам калинка касичка. И както вече се досетихте, вътре в тази червена торба ме очакваше моята Калинка касичка. Ето и нея в компанията на други калинки на бюрото ми.

И понеже не мога да й се нарадвам, ето още една снимка:

Добрите новини не спират до тук, защото тази касичка не трябва да чупи, като се напълни. Отдолу има капаче, от което лесно можеш да извадиш събраните стотинки.

Благодаря на Г. Колева за червената торба, за Калинката касичка и за страхотното пожелание. Ето в такива дни си казваш, че си струва да правиш това, което правиш. Заради хора като Г.Колева, които с един малък жест ти показват, че усилията ти не са били напразни и си оставил следа – мъничка, бледа, криволичеща, но следа.
И защото калинките носят щастие, всичко това споделям с вас в деня, в който пожелаваме на всички Вяра, Надежда и Любов. Пожелавам ви ги и аз от сърце и нека повече калинки, носят късмет и щастие на вас и хората, които обичате.

Очакват ни много калинкови дни!

Дали ще настъпи перфектнияt ден?!

Нотариално бях призована да се включа в поредното предизвикателство за блогъри на Пламен. Много мисли се въртнаха в главата ми, по темата “Перфектен ден
И бях готова да напиша много неща, но преди да ми стигне време да го направя, попаднах на един сайт, на едно училище. И там прочетох: (ще го преведа)

Представете си училище…

в което децата имат свободата да бъдат себе си

в което успехът не се определя от академичните постижения, а от определението за успех на детето

в което проблемите се решават демократично, и всеки има правото да бъде чут

в което можеш да играеш цял ден, ако искаш

и в което има време и място да седнеш и да помечтаеш…

… може ли да има такова училище?

Това е било мечтата на А.С. Нейлс. И той я е сбъдал и е направил такова училище.

Е, моят перфектен ден ще се случи, когато този вид училище преобладава и децата ми могат да бъдат себе си, да играят, да мечтаят и сами да определят успеха си.

Знам, че не отговарям на темата точно, но не може да има перфектен ден, когато няма перфектни училища за децата.

Не искам да чета повече такива заглавия

Преди да прочетете написаното, вижте тази картинка:

А ето сега и мислите, свързани с нея.

Днес се събудих рано. Пуснах си любимата музика, изпих кафето и тръгнах към офиса. Взех си с усмивка безплатен вестник и си мислех, че нищо не е в състояние да развали настроението ми. Отворих вестника и видях следното заглавие:
В ЕВРОПА БЪЛГАРИТЕ СА НАЙ-НЕЩАСТНИТЕ ХОРА
и ми стана тъпо. Затова реших да напиша този текст.

Добро утро хора,
Щастието не е в притежанието на материалните неща. Те винаги ще са повече от това, което притежавате. Не че аз не искам да имам онзи прекрасен Cadillac Escalade, който спира дъха ми. Но АЗ и никой друг избираме дали това да ме прави нещастна, или да ме вдъхновява.

И понеже и аз съм българка, не искам повече да чета такива заглавия. За да се случи това, трябва да направя нещо и то е следното. Ще ви дам един съвет, който помогна на мен, може да помогне и на вас.
Отделете време и си купете и прочетете книгата “Бъдещето на успеха“. В нея един човек – американски министър и съветник на Барак Обама – разказва как индивидът трябва и може да запази себе си и да бъде щастлив, въпреки изкушенията, които дебнат отвсякъде. Той преосмисля изборите си, след като заварва сина си заспал на стълбите, защото не искал да си легне без целувка за лека нощ. Животът е ваш и вие избирате дали да бъдете щастливи или нещастни.
Събудете се и си кажете

Пуснете си James Bronw и се почувствайте добре. Научете се да намирате щастието в нещата около вас.
Ако не успявате и с книгата и с музиката, купете си филма
Mar adentro (“Морето в мен”) и осъзнайте, че вие сте най-щастливия човек на света. Жив сте! Буден сте! най-доброто тепърва предстои!

Това се получи като проповед, но не искам да живея в страна с нещастни хора. Не искам децата ми да растат в страна с нещастни хора.
Знам, че искам много, но както ще прочетете в най-новата ни книга, вие избрате какви да бъдете. Според Пол Арден има два вида хора:

1. Такива, които искат вила в Маями и са готови на всичко, за да я имат

и

2. Такива, които искат вила в Маями, но живеят с неудовлетворението, че няма да я имат.
Аз, за съжаление, съм от вторите, научих се да живея с неудовлетворението, и се чувствам щастлива. Жива съм, имам семейство, приятели, работа, и много неща, които искам да направя.

Аз си избрах и това ме прави щастлива, а вие?