Дари ни книга! Да, ти.

Приемам поканата на Жюстин да споделя и да ви поканя.

Да ви поканя да дарите колкото прецените, за да може да се закупят нови книги за децата, които позлват Столичната библиотека.
Колкото и странно да ви звучи има и такива деца и ние сме им длъжници. Улисани в неспирното повтаряне на твърдението, че децата не четат, не си даваме сметка, че не праивм нищо, за да подкрепим тези, които четат. А такива има. Аз познавам много четящи деца. Познавам и деца, които имат карта за библиотеката и вземат книги оттам.
Нека се лишим от едно ароматно кафе от модерните кафетерии. Ако всеки сподели парите си само за едно кафе, ще се съберат пари за много книги. Не е чак толкова трудно и невъзможно, ако наистина вярвате, че децата заслужават да четат – а наша отговорност е да им помогнем да стигат до книгите – тези, които ще събудят въображението им и ще ги накарат да виждат неща, които дори и 3D филмите не могат да им покажат.
И на свой ред ви каня да споделите.

Кутията за дарения вече е там в Детския отдел на Столична библиотека, пл. Славейков, и чака да минеш, когато ти е удобно,  до 20 декември и дариш колкото решиш. Една детска книга е с цена между 4 и 40 лева. И лев ще е от полза.

На 20 декември ще отворят кутията, ще преброят парите и ще се закупят книгите по списък, изготвен от библиотекарите, защото те знаят най-добре от какво имат нужда децата читатели.

Аз искам

*Мисли, породени от “Писма до Клаудия” на Хорхе Букай

Иска ми се в този така чакам зимен ден да ви стимулирам да се замислите върху разликата между аз трябва да… и аз искам да
Върху това мислих снощи, докато си четох книжка на топло, но не пред камината за съжаление.

Едното съдържа принуда, другото вътрешна необходимост. И за съжаление нищо добро не може да се случи, защото трябва.

Добрите неща се случва, защото ги искаме – истински, ама много истински.
И понеже, обичам поговорките, ще завърша с една хубава българска поговорка, която казва: “На сила хубост не става”.

Пожелавам ви по-често да използвате “Аз искам…” и да не ви се налага да казвате: “Аз трябва…”

Хубав снежен ден.

Защо обичам книгите

Напоследък се улавям, че изпитвам тотална неприязън към телевизията. Но тъй като съм си казала, че няма да се отдавам на лошите мисли, гася телевизора и вземам в ръцете си книга. Няма да открия топлата вода, като ви споделя, че в книгите намирам много повече вдъхновение, прозрения и извор на енергия. Книгата ми позволява да развихря собственото си въображение и да си представя нещата по собствен начин. Нито един автор не ми налага собственото си виждане за нещата. Книгите ме карат да мисля, което според мен е основен процес за нас хората. При това мисля каквото си искам, а не каквото ми кажат.

четене на книгаПо време на почивката ми в Гърция видях много хора, които четяха – млади, стари, гърци, французи, белгийци. Всички те държаха на масата пред караваната си книга. И четяха. Защо у нас предпочитаме екрана пред страниците? Кога загубихме страстта към необятния свят, който сами можем да изваем? Къде останаха приятните мигове насаме със себе си?

Пожелавам ви да откриете отново магията на книгите и през тези почивни дни да се срещнете поне с един нов автор, който да ви зареди с позитивна енергия.

* картинката съм взела от: http://www.flickr.com/photos/shotsbyme/1061857564/

Книгокритик

Кога за последно не сте мигнали, защото в ръцете си държите книга, която не ви дава мира, докато не прочетете и задната корица?
След като четох до 3 през нощта и не можех да стана, за да заведа децата на училище, реших, че искам да си сменя работата.
искам да стана книгокритик – да чета книги, да пиша за тях и да разказвам на другите хора дали си струва да инвестират в новото заглавие.

Не че това и днес не е част от работата ми, защото докато решим кое заглавие да преведем, за да го предложим на българските читатели, през ръцете ни минават много книги. Някои от тях са толкова страхотни, че вълнението не ти дава мира.

Благодаря на всички, които пишат страхотни книги. И мисля, че е време да захванем една кампания – прочети книга, вместо да гледаш телевизия.

С интерес очаквам отговорите ви на анкетата:

Кога за последно бяхте в библиотека?


Днес, докато чакахме на поредното задръстване на светофара, синът ми ме попита:
Мамо, може ли в почивните дни да отидем в библиотеката под нас и да си взема книга за четене?

Ако не бях спряла, сигурно щях да катастрофирам от учудване.
И сигурно мнозина от вас ще кажат, че си го измислям. Но не е така.
Просто детето е случило на учители и училище и там, пък и с помощта на родителите, се създава отношение към книгата.
Замислих се, от кога не съм ходила в библиотека у нас? Казвам у нас, защото когато съм в Америка най-редовно съм или в библиотека или в книжарница. Тук някак си все не остава време или е по-лесно да поръчаш книгата от Амазон.
Но спомнете си онази магия на книгите, която ви завладява, онази толкова мъдра тишина и тихото прелистване на страниците. Толкова много ми липсва това усещане.
А на вас?
Знаете ли, че в Софийската библиотека има много нови книги на английски език?
Чували ли сте за разходка на децата из библиотеката? За нещо, което се случва в библиотеката и може да плени детското внимание? Аз не, пък съм таргет група на подобни събития.
Защото тишината ме влече мен и приятелите ми, които въпреки че на възраст са пораснали, сме си едни малки деца. Но малките малки деца не искат тишина, не искат задължения, искат приятни приключения в света на книгите. Какво правим ние възрастните, за да им покажем красотата на този свят? За жалост голяма част натискат бутона “On” на дистанционното и не хабят енергия, но и не развиват фантазия.