Черната скала

В събота тръгнахме на разходка из планината. И така както си ходехме (доста походихме де) стигнахме до Черната скала.

Малцина от хората, с които говорех след това знаеха историята за скалата. От местните (в Самоков) научих, че имало един оцелял, който живеел в Америка, но (поне според мен по разбираеми причини) не иска да има нищо общо с България.
От тази скала с прът и без съд и присъда бутали хората. Височината е чудовищна, усещането е стряскащо и не мога да си представя какво бих изживяла ако трябва да очаквам да ме бутнат, просто защото не одобрявам комунизма. Наистина не мога. И най-лесният начин да усетиш какво е било е да се качиш горе и да погледнеш. Децата не успяха да разберат как е възможно българи да бутат българи от скалата, въпреки опитите ми да им обясня. Аз самата все още не съм сигурна, че мога да си го обясня. Но съм убедена, че ако не искам да се повтори, трябва да помня и да говоря за това.
Ето няколко снимки от страховитото и в същото време ужасно красиво място:
   

Добре е от време на време да си припомняме какво е било, за да сме сигурни, че няма да се повтори. И прекрасната разходка щеше да е напълно съвършена, ако не беше тази картина, която ни изпрати:

Хубава седмица пожелавам на всички. Много ми се иска да помним ужасите на миналото и да помним, че ние – хората – причиняваме ужасите. Много ми се иска да намалим боклука – във всеки смисъл на думата и да вървим с гордо вдигната глава напред.