Училище за всички…

Ако сте майка на момче и сте вдигнали ръце от липсата му на интерес към образователната ни система, успокойте се, проблемът не е във вашето дете. Децата са прекрасни, но ние възрастните не си вършим работата както трябва и не им предлагаме онова, от което имат нужда. Момчетата са по-различни и е време да им предложим нещо по-различно. Какво? Със сигурност, ако знаех, щях да съм го предложила. Но не мога да скрия, че с огромно любопитство изгледах видеото на Али Кар-Челман за това как игрите могат да върнат и пленят отново момчетата за ученето. С още по-голяма радост споделям превода с вас. И ще се радвам, ако “поговорим” тук по темата, която е изключително актуална и у нас.

Искам да благодаря на Николай Михайлов за редакцията.
Ето и видеото от TED:

В час по мислене съм, ще ти звънна по-късно.

Как да научим децата си да мислят? Много интересен въпрос. Това би бил стандартният отговор на някои политик или известна публична личност. Но за мен като майка, този въпрос не е интересен, той е жизнено важен, защото ако не намеря отговора му, ще ми тежи цял живот. И понеже въпросът не ми е интересен, а важен, си купих книгата с това заглавие на Едуард де Боно. Прочетох я веднъж, после втори път, и лека полека без никакъв натиск започнах да използвам наученото в общуването със собствените си деца.
И тук стигам до интересния за мен въпрос – Защо решаваме, че след като децата тръгнат на училище, училището носи цялата отговорност за тяхното развитие?
Истината е, че колкото и добро да е училището, родителите трябва да са заедно с училището в изграждането на една мислеща, свободна и свободолюбива личност, каквито искам да бъдат моите деца.

Ще ми е приятно и полезно да поговорим на тази тема. Кой провежда часовете по мислене на вашите деца?

На учителя с любов!

Г-н/г-жа……….

Г-н/г-жа……….

Учител

Ментор

Лидер

Инструктор

Наставник

Вдъхновител

гфг

хкфд

кфдх

Благодарна съм на съдбата, че на днешния ден има на кого да се обадя и да кажа: Учителю, благодаря!

Има и децата ми на кого да се обадят и искрено да благодарят за всичко, с което ги даряват учителите им!

Искам да честитя празника и на всички онези учители, които не познавам, но които всеки ден раздават на учениците си частица от себе си, за да ги превърнат не само в знаещи, но и в мислещи и чувстващи човешки същества.

Вие честитихте ли на своя учител празника?

Кога за последно бяхте в библиотека?


Днес, докато чакахме на поредното задръстване на светофара, синът ми ме попита:
Мамо, може ли в почивните дни да отидем в библиотеката под нас и да си взема книга за четене?

Ако не бях спряла, сигурно щях да катастрофирам от учудване.
И сигурно мнозина от вас ще кажат, че си го измислям. Но не е така.
Просто детето е случило на учители и училище и там, пък и с помощта на родителите, се създава отношение към книгата.
Замислих се, от кога не съм ходила в библиотека у нас? Казвам у нас, защото когато съм в Америка най-редовно съм или в библиотека или в книжарница. Тук някак си все не остава време или е по-лесно да поръчаш книгата от Амазон.
Но спомнете си онази магия на книгите, която ви завладява, онази толкова мъдра тишина и тихото прелистване на страниците. Толкова много ми липсва това усещане.
А на вас?
Знаете ли, че в Софийската библиотека има много нови книги на английски език?
Чували ли сте за разходка на децата из библиотеката? За нещо, което се случва в библиотеката и може да плени детското внимание? Аз не, пък съм таргет група на подобни събития.
Защото тишината ме влече мен и приятелите ми, които въпреки че на възраст са пораснали, сме си едни малки деца. Но малките малки деца не искат тишина, не искат задължения, искат приятни приключения в света на книгите. Какво правим ние възрастните, за да им покажем красотата на този свят? За жалост голяма част натискат бутона “On” на дистанционното и не хабят енергия, но и не развиват фантазия.