Празник на студентите

Сутринта, когато събуждайки се пуснах радиото, чух, че полицията се подготвя за студентския празник. Увеличава патрулите, ще следи за шофиране в пияно състояние, за сбивания- въобще подготвят се за студентския празник.
Това може би е и една от причините да не празнувам този празник.
Както и не разбирам защо празникът на труда се чества с нетрудене. Но какво ли мога да разбера аз?
В ситуацията, в която сама се поставих, аз съм доцент – студент. Хем доцент, хем студент. И логиката подскавза, че трябва да празнувам двойно.
Вместо това, ще почета малко от „Работата на актьора върху себе си“ на К. С. Станиславски. Ще си подготвя лекциите за утре, а вечерта ще отида на Импро клас. Така ще отбележа празника, който би трябвало да бъде празник на възможността да се учиш и развиваш, а не празник на безграничното пиене и пеене.
Който пее зло не мисли, но ако и пие се чудя дали изобщо мисли.
Тази година се срещнах със страхотни студенти – като колеги и като такива, на които преподавам.
Благодаря на всички!

И нека всеки избере как да отпразнува празника, без да се среща с органите на реда.