Изминаха 2 години…

Отново неочаквано се оказа 18 септември. Какво се е случило, на този ден в годините:
На 18.о9.1851 г. излиза първото издание на The New York Times

На 18.09.1905 г. в Стокхолм, Швеция, се ражда актрисата Грета Гарбо.

На 18.09.1927 г.  Columbia Phonograph Broadcasting System (днес  CBS) започва излъчването на програма чрез мрежа от 16 радио станции.

На 18.09.2008 г. Десислава Бошнакова започва да публикува своя блог.

И така вече 2 години, благодарение на вас – хората, които идвате да четете нещата, които пиша, и коментирате, този блог е жив и ме кара постоянно да търся по-добрата страна на нещата. Благодаря ви!
Пожелавам на всички повече време в по-добрата страна на нещата и винаги усмихнати и слънчеви като днешния ден.
Няма да изброявам всичките приятели, които открих благодарение на блога, за да не пропусна някого.
На всички вас – благодаря, че ви има и благодаря, че благодарение на този блог станахме приятели.

Това е най-голямата награда от писането в блога – откриването на приятели!
* А ако за рождения ден искате да ми направите подарък, просто кликтенете въру тази картинка 

И в края на този празничен пост, един поздрав за вас

Днес е моят ден!

Спомням си на този ден преди няколко (хаха) години, как един приятел ме чакаше пред къщи преди училище сигурно бе станал в тъмно зори и ми подари 19 нарциса. Винаги на този ден си спомням огромния букет с любимите ми цветя. Да, обичам нарцисите, защото са красиви, защото идват с пролетта и защото са жълти, а жълтото е някак си топло, красиво и добро. Да, знам историята за нарциса, знам и историите за жълтите цветя, но не им се поддавам и продължавам в жълто настрение напред към следващото десетилетие.

И понеже не вярвам и в случайността, затова ще кажа, че когато попитах Google какво може да намери по темата 39 – той ми показа нещо, което направи този ден още по-прекрасен. Една позабравена песен на Queen – любима моя група и още по-любим Фреди Меркюри, от най-страхотния за мен техен албум – A Night at the Opera. И тази песен е моя огромен букет от жълти нарциси (ако вярвате на нещата за жълтите цветя, променете по свое усмотрение цвета) за всички, които ще ми дойдете на гости в този ден. Усмихнете се широко, погледнете синьото небе и помнете, че винаги има по-нагоре, на където можем да отидем. И трябва да сме с гордо изправени глави, като нарциса от тази чудесна снимка, която не откраднах, а ликнах тук.

Измина цяла една година…

Бях мислила много за рождения ден на блога си, но се бях заблудила, че той е на 28. Оказа се, че е днес и затова, ще подходя традиционно.
Благодаря на всички, които от време на време се отбиват тук. Без вас няма смисъл от който и да било блог.
И като съм тръгнала да благодаря искам да спомена няколко важни личности, които винаги ми дават кураж и енергия да продължавам, осъзнавайки че ако трябва да благодаря лично на всички, може би няма да ми стигне времето. Затова ще спомена само няколко от вас:

– първо искам да благодаря на Милко, който ме подтикна да направя своя блог.
– на Райна, която постоянно ме подсеща, че трябва да пиша в блога
– на Майк Рам, с когото се запознах благодарение на блоговете
– на Евелина Христова, която ми изпрати линк, който стана повод за най-успешната ми публикация
– на Иво Йотов, който разцъква публикациите из социалните мрежи

И още веднъж да кажа, че гостите в блога и техните коментари, са онова, което си струва – едно голямо БЛАГОДАРЯ!

А сега идва и песента на деня – по аналогия с корицата на Тайм Time_youcover01 искам да ви кажа високо – WE ARE THE CHAMPIONS.

* Картинката е взета от: http://en.wikipedia.org/wiki/You_(Time_Person_of_the_Year)

Честит празник – 6 септември!

Днес е национален празник – за мен, за вас и за целия наш народ. Но точно днес искам високо да изкрещя: Happy birthday! Двама любими приятели – Сашо и Катя имат рожден ден!
Искам да им пожелая всички най-хубави неща на този свят и да им кажа, че светът е по-прекрасно място, когато имаш приятели като тях!
И за да не изневеря на диджея в мен една песен за приятелството: