За мен е въпрос на чест да бъда на площада

Тази публикация е в отговор на предизвикателството отправено ми от Крис. На свой ред предизвиквам: Събина, Ади и Кико.

В деня, когато прочетох кой ще е шеф на ДАНС, онемях. Всичко съм си представяла, но това надмина и най-смелите ми фантазии. Знаех, че този път ще отида на площада и ще остана там, докато тези хора, които изобщо нямат връзка с реалния свят не си отидат.
1040404_10151514387513227_1356564057_oИ така всеки ден насетне оборудвана със свирка, вода и торба за боклуците тръгвам в уречения час.
Защо?
Защото този път обидиха достойнството ми. Не че и друг път не са го правили, но сега прекалиха.
Защото искам най-накрая нещо нормално да се случи в тази държава.
Защото на площада виждам едни от най-смислените хора, които познавам.
Защото виждам млади хора, които не са съгласни да ги правят на маймуни.
Защото ако и този път не сме достатъчно упорити, животът ми ще е преминал и няма да ми е останал глас да викам: “Който не скача е червен”.

С този мотив започна съзнателният ми живот през 1989 г. Не искам да повтарям едно и също до края му.
Какво искам. Няколко простички на пръв поглед неща:
1. Нов избирателен кодекс
2. Закони против ограбването на държавата, които да се спазват.
3. Свобода на словото и нормални медии
4. Ред и законност.
5. Трансформация на образователна система

Скромна съм. И сигурно съм луда да вярвам, че това може да се случи.
Но вярвам, защото виждам как блестят очите на хората на площада и виждам, че това са усмихнати, интелигентни, умни, можещи хора. Тях не могат да купят с бира и кюфтета.

Благодаря на Гея, Бея и Злодея!

Българското знамеПърво искам да кажа, че заглавието е открадното от коментар във Foursquare. Много ми хареса обаче:)

Благодаря на Гея, Бея и Злодея за няколко неща:
– Успяха да съберат по площадите страхотни хора – умни, будни, интелигентни и мислещи.
– Успяха да ме накарат с гордост да пея химна на Р България.
– Успяха да ми върнат надеждата, че има надежда.
– Успяха да обединят хората за толкова кратко време.

И искрено се надявам, че ще успеят да сложат край на безчинствата в тази държава.

Всъщност те няма да го направят, защото те са част от безчинствата, но вярвам, че обединени от тях, ние този път няма да позволим отново да ни направят на маймуни.
Те са бъдещетоДължим го на децата си, на родителите си и на себе си.
Нека този път ги изметем до последната прашинка и подготвим ДАНСинга за започване на чисто. Вярвам и ще се боря да е така. Друг шанс няма.

Ако имате профил във Facebook – можете да разгледате снимките ми на българското знаме от третия ден на протеста. Толкова много страхотни хора с гордост вееха знамето, че няма как да не успеем този път. Няма.