Gracias a Емил Марков

Gracias a la viva, que me ha dado tanto….

В превод звучи горе-долу така: “Благодарение на живота, който ми е дал толкова…”
Та и аз като в песента искам да благодаря на живота, на социалните медии за срещата с толкова много хора, които иначе никога нямаше да открия.
Благодаря на всички, които направиха света толкова малък, че да е трудно да пропуснеш хората от своята порода.
Като под порода имам предвид онова, за което народът ни е казал, че “краставите магарета се надушват от километри”.

Имам много страхотни нови приятели. Някои от тях съм виждала лично, други просто опознавам всеки ден от това, което споделят за себе си и света.

Един от тях е Емил Марков. Срещнах го във Facebook  загледана по нещата, които пише на испански. И лека по лека та до днес, имам чувството, че винаги сме се познавали, без дори да сме се виждали. Имах височайшата чест да бъда тагната на картичката му за Коледа, която Капитал Light “си откраднаха” за празничния брой. И понеже Емил не е човек, който можеш да представиш само в един брой, последва и още един материал на 07 януари 2011 г. Не знам доколко хартиен човек е подходящо за човек като Емил, но истината е, че прави невероятни неща и от хартия.

Аз не съм дизайнер, и никога няма да бъда. Но като истински овен, това изобщо не ми пречи да опитвам. И вчера, когато споделих със света (как ли е тръпнал света в очакване точно на тази новина не знам, но не му е било лесно) новите дрехи на блога ми и открито си казах, че приемам поздравления, а критиките си ги знам, Емил Марков адски мило ми написа в лично писмо, че всичко е добре, само банерите не са чак толкова:) Ужасно мило, дори и само дотук. Но той не сложи точката, а ми предложи да ми направи банери, които да ми отиват на новите дрехи. И ден по късно ми ги изпрати. Те са от дясната ви страна, а ако сте си изградили навика да избягвате банерите ето ги и тук.
Благодаря на Емо, и на животът, че ме срещна с него – днес само виртуално, а някой ден, някъде и реално. По-важното е, че разстоянията вече не са пречка пред създаването на страхотни приятелства.

Една от най-прекрасните книги

за теб,

за него,

за нея и за нас.

И още една малка, но мъдра книжка за Бог. И да, тя може да се прочете дори и в таксито, защото Бог е в нас, и след това в храмовете, които му издигаме. Вие решавате накъде да тръгнете и в кое от двете таксита от банерчето да се качите.

Благодаря ти Емо! Gracias Emo!
Ако вече не издръжате от желание да видите какви страхотни неща може Емил Марков, ето три от всички възможни възможности:
http://www.multirelation.com
http://www.facebook.com/vokramon
http://iximile.blogspot.com/

Изминаха 2 години…

Отново неочаквано се оказа 18 септември. Какво се е случило, на този ден в годините:
На 18.о9.1851 г. излиза първото издание на The New York Times

На 18.09.1905 г. в Стокхолм, Швеция, се ражда актрисата Грета Гарбо.

На 18.09.1927 г.  Columbia Phonograph Broadcasting System (днес  CBS) започва излъчването на програма чрез мрежа от 16 радио станции.

На 18.09.2008 г. Десислава Бошнакова започва да публикува своя блог.

И така вече 2 години, благодарение на вас – хората, които идвате да четете нещата, които пиша, и коментирате, този блог е жив и ме кара постоянно да търся по-добрата страна на нещата. Благодаря ви!
Пожелавам на всички повече време в по-добрата страна на нещата и винаги усмихнати и слънчеви като днешния ден.
Няма да изброявам всичките приятели, които открих благодарение на блога, за да не пропусна някого.
На всички вас – благодаря, че ви има и благодаря, че благодарение на този блог станахме приятели.

Това е най-голямата награда от писането в блога – откриването на приятели!
* А ако за рождения ден искате да ми направите подарък, просто кликтенете въру тази картинка 

И в края на този празничен пост, един поздрав за вас

Защо имам блог?

Измина една година, година пълна с много емоции, събития и привкус на криза. За кризата няма да говоря, защото ми омръзна от нея. За събитията също, защото искам да мисля за идващите, не за отминалите. Затова в първата си публикация за 2010 ще се опитам да дам отговор на въпроса от заглавието. После ще му мисля.
Та да се върна на въпроса и връзката му с по-добрата страна на нещата. Блогът ми е едно от нещата, които ме задържат в по-добрата страна на нещата. Но има и други причини. Обичам изчистената форма на американската мисъл, и затова ще споделя моите 10 основни причини да имам блог. А те са:
1. Обичам да пиша и това ми дава възможност да пиша и причина да не спирам да пиша.
2. Обичам да изказвам мнение, а блогът ми дава възможност да го правя.
3. Мнението ми достига до повече хора, които споделят тяхното и става дискусия, което също ми харесва.
4. Научавам нови неща, борейки се с новите технологии. Е, имам още много какво да уча, но точно това е страхотно.
5. Понеже пиша за по-добрата страна на нещата това ме заставя да не спирам да я виждам, дори и в най-трудните моменти.
6. Намерих съмишленици, което е страхотно.
7. Имам нови приятели, което е супер.
8. Имам и нови опоненти, което също е страхотно, защото в спорът се ражда истината.
9. Имам своето малко уютно местенце в огромната мрежа, и това ме кара да се чувствам част от света.
10. …. е, тук се запънах.

И затова ще поканя приятелите си, които намерих чрез блога си, да ми помогнат да намеря причина N10 от тези, които те ще споделят.
Очаквам да ми помогнете със своите причини.
Най-учтиво каня приятелите ми блогъри да помогнат  Майк Рам, Станислав, Пламен, Капка, Райна, Марио, Стефан, Ивелина, Жюстин, Тодор, Милко, Оги, Събина и Макси. И всички други, които стигнат до този текст и имат своите причини да имат или да нямат свой блог.

101

Ей така без да усетя отлетяха първите 100 публикации. Като видях публикации – 100 някак си се сетих за първите 100 дни. Е това са публикации, случили се за много повече от сто дни, но може би най-трудното тепърва предстои.
Но дори и да ме е малко страх ще затворя очи и ще продължа. Защото откакто имам блог намерих много нови и страхотни приятели. Не мога да кажа, че животът ми се промени изцяло, но със сигурност е станал по-забавен, изпълнен с нови приятелства и то приятели, които намираш наопаки на поговорката “По дрехите посрещат по ума изпращат”. Това, което най-много ми харесва в блогообщуването е обратността на тази поговорка – в блоговете посрещаш по ума, а дрехите са без значение, стига да не си гол на публично място и да те арестуват;))
Това е моята причина да обещая да тормозя света с публикациите си и да се устремя право към 1001.

Честит празник – 6 септември!

Днес е национален празник – за мен, за вас и за целия наш народ. Но точно днес искам високо да изкрещя: Happy birthday! Двама любими приятели – Сашо и Катя имат рожден ден!
Искам да им пожелая всички най-хубави неща на този свят и да им кажа, че светът е по-прекрасно място, когато имаш приятели като тях!
И за да не изневеря на диджея в мен една песен за приятелството: