Gracias a Емил Марков

Gracias a la viva, que me ha dado tanto….

В превод звучи горе-долу така: “Благодарение на живота, който ми е дал толкова…”
Та и аз като в песента искам да благодаря на живота, на социалните медии за срещата с толкова много хора, които иначе никога нямаше да открия.
Благодаря на всички, които направиха света толкова малък, че да е трудно да пропуснеш хората от своята порода.
Като под порода имам предвид онова, за което народът ни е казал, че “краставите магарета се надушват от километри”.

Имам много страхотни нови приятели. Някои от тях съм виждала лично, други просто опознавам всеки ден от това, което споделят за себе си и света.

Един от тях е Емил Марков. Срещнах го във Facebook  загледана по нещата, които пише на испански. И лека по лека та до днес, имам чувството, че винаги сме се познавали, без дори да сме се виждали. Имах височайшата чест да бъда тагната на картичката му за Коледа, която Капитал Light “си откраднаха” за празничния брой. И понеже Емил не е човек, който можеш да представиш само в един брой, последва и още един материал на 07 януари 2011 г. Не знам доколко хартиен човек е подходящо за човек като Емил, но истината е, че прави невероятни неща и от хартия.

Аз не съм дизайнер, и никога няма да бъда. Но като истински овен, това изобщо не ми пречи да опитвам. И вчера, когато споделих със света (как ли е тръпнал света в очакване точно на тази новина не знам, но не му е било лесно) новите дрехи на блога ми и открито си казах, че приемам поздравления, а критиките си ги знам, Емил Марков адски мило ми написа в лично писмо, че всичко е добре, само банерите не са чак толкова:) Ужасно мило, дори и само дотук. Но той не сложи точката, а ми предложи да ми направи банери, които да ми отиват на новите дрехи. И ден по късно ми ги изпрати. Те са от дясната ви страна, а ако сте си изградили навика да избягвате банерите ето ги и тук.
Благодаря на Емо, и на животът, че ме срещна с него – днес само виртуално, а някой ден, някъде и реално. По-важното е, че разстоянията вече не са пречка пред създаването на страхотни приятелства.

Една от най-прекрасните книги

за теб,

за него,

за нея и за нас.

И още една малка, но мъдра книжка за Бог. И да, тя може да се прочете дори и в таксито, защото Бог е в нас, и след това в храмовете, които му издигаме. Вие решавате накъде да тръгнете и в кое от двете таксита от банерчето да се качите.

Благодаря ти Емо! Gracias Emo!
Ако вече не издръжате от желание да видите какви страхотни неща може Емил Марков, ето три от всички възможни възможности:
http://www.multirelation.com
http://www.facebook.com/vokramon
http://iximile.blogspot.com/

Изминаха 2 години…

Отново неочаквано се оказа 18 септември. Какво се е случило, на този ден в годините:
На 18.о9.1851 г. излиза първото издание на The New York Times

На 18.09.1905 г. в Стокхолм, Швеция, се ражда актрисата Грета Гарбо.

На 18.09.1927 г.  Columbia Phonograph Broadcasting System (днес  CBS) започва излъчването на програма чрез мрежа от 16 радио станции.

На 18.09.2008 г. Десислава Бошнакова започва да публикува своя блог.

И така вече 2 години, благодарение на вас – хората, които идвате да четете нещата, които пиша, и коментирате, този блог е жив и ме кара постоянно да търся по-добрата страна на нещата. Благодаря ви!
Пожелавам на всички повече време в по-добрата страна на нещата и винаги усмихнати и слънчеви като днешния ден.
Няма да изброявам всичките приятели, които открих благодарение на блога, за да не пропусна някого.
На всички вас – благодаря, че ви има и благодаря, че благодарение на този блог станахме приятели.

Това е най-голямата награда от писането в блога – откриването на приятели!
* А ако за рождения ден искате да ми направите подарък, просто кликтенете въру тази картинка 

И в края на този празничен пост, един поздрав за вас

За удоволствието да си блогър

В рамките на по-малко от 12 часа изпитах щастието да срещна нови страхотни хора, да се запозная с тях и да се почувствам щастлива от факта, че има хора, които си струва да познаваш. Хора, които може би никога нямаше да познавам, ако го нямаше интернет, блоговете, facebook и всички други нови форми за комуникация.

За първи път бях на рожден ден на блог – честито още веднъж Райна и много публикации и коментари – и там се запознах с Велян, Капка, Петър и Димитър. И както Райна е написала с “с още няколко неблогъра”.

Всяка среща с нови сродни души е подарък, за който искам да благодаря на Райна, и на технологиите.

Роди се и идея, която скоро ще узрее и вие – читателите на блоговете, първи ще научите.

А тази сутрин, в студиото на Нова телевизия, се запознах с още блогъри и активни млади хора в социалните мрежи.

Това ми дава надежда, че надежда има.

Хубав ден, и не отивайте на разходка на 5, преди да направите, знаете какво.