Много тук значи някакви си личност?!

В стихотворението си Вяра, той казва:

Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).

И да си призная, според мен умее да ги пише прекрасно. В училище винаги съм обичала часовете по литература. Така се случи, че имах страхотни учителки, които ми позволиха да усетя текста, без да налагат виждането на Партията. И много често след промените са ми се чудели как може да харесвам Вапцаров. Истината е, че поезията му е мелодия, която е в съзвучие с мен. Думите му стигат до сърцето ми и категорично отказвам да обяснявам защо. Нали не можете да отречете “Колко всички майки си приличат в света!“?
Всяка година след зимата тръпна в очакване на Моята пролет, която ще събуди мен и света отново.
И в днешния ден, когато се навършват 70 години от датата, на която Вапцаров бе разстрелян, прочетете какво е написал малко преди да си отиде от този свят.

БОРБАТА Е БЕЗМИЛОСТНО ЖЕСТОКА…

Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и…
толкоз.

Какво тук значи някаква си личност?!
Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!

14 ч. – 23.07.1942 г.

Мисля, че ако човек има сили да напише толкова красиви думи, и куража да умре за тях, заслужава да бъде завинаги с народа си. Не знам обаче дали народът заслужава такъв поет.
Колко много ненаписани стихове няма да прочетем, защото той си отиде твърде млад.

Пролет

Не мога да чакам до настъпването на астрономическата пролет днес в 19.32 часа.
По повод на първия ден на пролетта, споделям с вас едно от стихотворенията, които не съм забравила и за миг от училището до днес. Помня и много други на Вапцаров, може би защото все към Испания водеха ме те.

Но пролетта наистина е моя, надявам се да е и ваша. И най-накрая дойде! Посрещам я с добре дошла и това стихотворение.

Пролет моя, моя бяла пролет,

още неживяна, непразнувана,

само в зрачни сънища сънувана,

как минуваш ниско над тополите,

но не спираш тука своя полет.

Пролет моя, моя бяла пролет –

знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,

бурна страшно, огненометежна,

да възвърнеш хиляди надежди

и измиеш кървавите рани.

Как ще пеят птиците в житата!

Весели ще плуват във простора…

Ще се радват на труда си хората

и ще се обичат като братя.

Пролет моя, моя бяла пролет…

Нека видя първия ти полет,

дал живот на мъртвите площади,

нека видя само твойто слънце

и – умра на твойте барикади!

Никола Вапцаров