С невероятна радост и жажда за морска свежест ви оставям за две седмици.
От 3 до 16 август ще се излежавам на красив малък плаж някъде из втория ръкав в Гърция. И ще се опитам да живея без компютър и интернет. Така че ще пиша, като се завърна. Прекрасно лято на всички и доскоро.
Тази снимка няма да ви създаде усещането колко може да бъде красиво едно море, ако хората не полагат страшни усилия да го унищожат, но това се опитвам да покажа. След много години прекарани на къмпинг “Градина” замених онази гледка за тази. И се чувствам по-добре и като европеец.
Днес сутринта се забудих (да се чете “събудих”) и се запитах: На какво ми се иска да замирише?
Със сигурност първото, което ми дойде на ум бе, че ми се иска да замирише на… чаша горещо кафе.
Когато усетих мириса му, вече ми се искаше да замирише на палачинки.
Преодолях това желание и тръгнах устремена напред, защото усещах мириса на промяната.
Миришеше ми на оптимизъм, на вяра, на слънце, а според синоптиците трябваше да ми замирисва отново на дъжд.
Мирисът така ме обсеби, че реших да му се отдам и си дадох сметка, че всъщност най-много ми замирисва на… море.
Време е, наистина за морето, и ако на вас все още не ви мирише на море, пуснете си песента и не се колебайте.
Пълен напред към морето, чийто аромат ви привлича най-силно – черно, адриатическо, средиземно, егейско, червено… или друго, но важното е да е море и да ви достави енергията, която ви е нужна, за да заредите батериите си.
Твоето кафе – защото е и моето. При това е и заглавие на любимата ми песен в момента. Говори се за Испания, море, кафе, ром.
Както биха казали хората – какво друго му трябва на човек? Поздрав за всички посетители на този блог.