Мога, бе, мамо!

Днес сутринта станах свидел на следния разговор между бързаща за работа майка, и небързащо заникъде дете.

Майката вървеше устремено напред, детето отзад. А разговорът бе следния:

Майката: Какъв мъж си ти, не можеш едни маратонки да завържеш.

Детете все пак бе на видим възраст междъ 4 и 5 години и не мисля, че мислеше за това дали е мъж и какъв мъж.
Отговори спокойно на майка си: Мога!

Майката ядосано отвърна: Можеш, ти можеш. Нищо не можеш.

Детето с доста по-висок глас: Мога

Майката: Като можеш, защо все аз ти връзвам маратонките?! А?
Детето: Защото ти избра тези с връзките, аз исках онези с лепките. Тях мога да връзвам сам!

Изводите си направете сами. Аз само ще кажа, че обичам децата. Обичам как мислят и се чудя, от злоба ли възрастните ги съсипване и се радваме като спрат да мислят различно, усещаши удоволствието от победата и от факта, че в скучния стандартен свят не сме сами.

Искам да стана Нобелов лауреат

Спокойно, не аз. Или поне не сега, защото не знам с какво ще заслужа наградата. Но всичките безсмислени риалити формати ме наведоха на мисълта дали риалити формат със заглавие “Искам да стана Нобелов лауреат” би имал успех. Иначе казано дали шоу, което кара хората да мислят, да се развиват и да бъдат по-добри и да направят света по-добър би имал комерсиалния успех на сегашните формати.
Най-вероятно не, защото на дали съм първата, която се сеща за подобна идея.

Но все ми се иска да вярвам, че доброто, а не злото трябва да победи, и това да се случва не само в американските филми.

Вие искате ли да получите nobel_medal?

*Вдъхновението ми дойде от публиакцията: http://www.boston.com/business/technology/innoeco/2009/09/dear_general_mills_why_not_put.html

** Картинката взех от: http://www.aps.org/publications/capitolhillquarterly/200611/nobel.cfm

Ако трябваше да бъда игра…

На този въпрос дори и аз се затрудних да си отговоря, но днес разбрах, че отговорът винаги е бил пред мен.
Ако трябваше да бъде нещо, с което децата си играят, бих искала да бъда…lego

Като малка имах уникалния шанс за рождения си ден и за Коледа да получавам като подарък тази игра. Не помня да съм се занимавала с нещо толкова много, колкото с малките и различни парченца, но помня колко бе интересно и как строях хиляди неща.
Днес, с радост виждам как децата ми се забавляват с тази магия, която не спира да работи за това децата да попаднат в плен на нещо, което ги кара да мислят.

Да, това е играта, която бих избрала за себе си и за всички, които обичам.

Ако и вие обичате да се отдавате на тази магия, споделете радостта си тук.
lego1