DiVino.Taste – като привилегия

Познавате ли хора, които не жалят нито сили, нито енергия, за да сбъднат мечтата си?
Познавате ли хора, които въпреки всичко и всички успяват да вървят по своя път?
А познавате ли хора, които сбъдвайки мечтата си, правят така, че и мечтите на други хора да се сбъднат?
Аз познавам. Благословена съм да имам такива приятели. И Емил Коралов е един от тях. Когато Емо заговори за вино – светът се изпълва с аромат на отдаденост, на готовност, на любов. Послевкусът е уникална комбинация от упорит труд, много нерви, много препятствия, но и много усмивки, удовлетворение, блясък в очите и среща на много хора с най-доброто от българското вино.

Имам честта да бъда замесена във винените преживявания на Емо от самото им начало. Още когато бяха мисъл, идея, мечта, но и когато за мнозина изглеждаха невъзможна реалност. На 3-то издание на най-престижния форум на най-доброто българско вино, мисля, че вече никой не се съмнява в едно – мечтите могат да се сбъдват и сбъдвайки се правят и други хора щастливи – DiVino.Taste.IMGP2974

Зала 6 на моменти щеше да се пръсне по стените си от желаещи да открият своето ново вино. Не, вино, а вина. Толкова много желаещи да споделят страстта си към хубавото вино – към хубавото българско вино. Догодина залата със сигурност ще е по-голяма.
IMGP2954Няма да се опитвам да давам оценки на вината. Въпреки силното желание на Емо да ми предаде всичките си знания, аз все още съм един винен ценител, който харесва или не харесва дадено вино, без много много да може да разбере защо. Но след всичките тези години, съм понаучила нещо и откривам своите вина. А това е най-важното – да намериш онова, което ти харесва и да му се насладиш. И вместо край, ще споделя с вас онези вина, които останаха в сърцето ми и чиито послевкус ще усещам до 4-то издание на DiVino.Taste.
Но няма да ги подреждам в класация, защото всяко едно от тях може и ще бъде най-подходящото в определен момент от годината, която предстои.

Винарска изба Варна Pinot Gris 2013

Винарска изба Варна Riesling & Varnenski Misket 2013

Eolis Gewurztraminer 2012 

No Man’s Land 600 Sauvignon Blans 2012

Santa Sarah Riesling 2012

Chateau Sungurlare Misket & Italian Riesling 2012

Marble Land Chardonnay 2010 (Yamantievs)

Karizma Chardonnay 2012 (Dragomir)

Винарска изба Варна Rose 2013

Chateau Burgozone Syrah 2011

Друг път ще ви споделя за голямата си любов – десертните вина, открих 3, като две от тях съвсем непознати и набързо се влюбих. 

Имах аз една мечта

Преди да споделя разхвърляните си мисли, ще ви припомня една песен. Песен изпята за първи път през декември 1979 г. Много, много отдавна, още през миналия век. Но песен, която си звучи точно на мястото и днес. Убедена съм, че ще звучи така и след още много години.

По някое време всеки от нас е имал мечта. Вярвал е в нея. Живял е с нея. По-късно, по пътя си напред и нагоре, е загърбил мечтата си, заменяйки я за други мечти – материални такива. А когато мечтата ти е свързана с материални неща, няма как да се почувстваш щастлив, когато я сбъднеш.
И въпреки че всички знаят тази истина, продължаваме да мечтаем за по-голям апартамент, за къща, за къща с басейн, за къща със закрит басейн, за….

Ако обаче се замислим, ще си дадем сметка, че истински щастливи сме били, когато се е получавало нещо, за което много сме се борили и което сме вярвали, че ще стане.
Една приказка казва, че всичко е наред, когато не си опрял до адвокати и лекари. И може би е точно така, но докато не ни се случи, все сме недоволни от живота и не си даваме сметка колко много неща имаме и че няма нужда да искаме още повече. Искайки забравяме, че трябва и да ги ползваме.
Един приятел казваше, че спестените пари за тези, които са ти създали красиви спомени.
Спомняте ли си за какво мечтаехте като дете? А имате ли мечта днес? (ама честно)

И понеделнишки ще завърша с думите на поета, но ще си позволя да добавя и момичетата:

“Носете си новите дрехи…”

НОСЕТЕ СИ НОВИТЕ ДРЕХИ, МОМЧЕТА – (и момичета, вие имате повече) 
падаме, както ходим,
умираме, както спим.
Въпросите на тая планета
я решим,
я не решим…

Но не казвайте: утре ще бъдем красиви.
Не казвайте: утре ще бъдем щастливи.
Не казвайте: утре ще бъдем, ще бъдем…
Ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета,
падаме, както ходим,
умираме, както спим.

Не казвайте: утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.
Не казвайте: утре да бъдем честни,
днес тихичко
ще се проврем…
Носете си новите дрехи, момчета,
ходейки падаме,
сънувайки мрем.

Не казвайте: утре с вик на площада
ще кажа истината, после – на клада!
На клада, но утре. А днес потърпете,
днес се налага
да премълчим…
Носете си новите дрехи, момчета –
падаме, както ходим,
умираме, както спим!

—Стефан Цанев

 

Олимпийският медал

Днес започва Олимпиадата. Като човек, който обича спорта и е прекарал голяма част от живота си в тренировки, не мога да кажа, че не се вълнувам.
И в този ден ще си призная, че Олимпийският медал бе една от големите ми мечти, която (поне засега) си остава несбъдната. Как изобщо ми е хрумнало, че бих могла да го спечеля?
Хрумнало ми е  през онези прекрасни години, когато децата се осмеляват истински да мечтаят, а не като възрастните да мечтаят за нещата, които биха могли да постигнат.
Ще стискам палци на нашите олимпийци. Много искам някой от тях да сбъдне мечтата си, защото съм сигурна, че всички те като мен са мечтали за този момент. Е, за разлика от мен те са стигнали до Олимпиадата. И затова искам да ги подкрепя.
А на онези, които само смело в детството сме мечтали за своя олимпийски медал, ще пожелая да не се отказваме. Да продължаваме да мечтаем за това, което искаме, а не за това, което можем да си купим.
Само така имаме шанс да се озовем по-близо до нашата мечта, а защо не и да я сбъднем.
Нека се насладим на една хубава Олимпиада и докато гледаме да си спомняме, колко труд са посветили всички, за да стигнат до Лондон 2012.
Благородно им завиждам и ще гледам с трепет и ще стискам палци за нашите спортисти. Не от патриотизъм, а с надежда някой от тях да сбъдне мечтата си, което ще ми даде вяра, че може и моите мечти да се сбъднат, защото днес си имам други, след като медалът се оказа само блян.

Дали ще настъпи перфектнияt ден?!

Нотариално бях призована да се включа в поредното предизвикателство за блогъри на Пламен. Много мисли се въртнаха в главата ми, по темата “Перфектен ден
И бях готова да напиша много неща, но преди да ми стигне време да го направя, попаднах на един сайт, на едно училище. И там прочетох: (ще го преведа)

Представете си училище…

в което децата имат свободата да бъдат себе си

в което успехът не се определя от академичните постижения, а от определението за успех на детето

в което проблемите се решават демократично, и всеки има правото да бъде чут

в което можеш да играеш цял ден, ако искаш

и в което има време и място да седнеш и да помечтаеш…

… може ли да има такова училище?

Това е било мечтата на А.С. Нейлс. И той я е сбъдал и е направил такова училище.

Е, моят перфектен ден ще се случи, когато този вид училище преобладава и децата ми могат да бъдат себе си, да играят, да мечтаят и сами да определят успеха си.

Знам, че не отговарям на темата точно, но не може да има перфектен ден, когато няма перфектни училища за децата.

Намерено в шкафа

Днес  Евелина Христова ми написа, че отдавна не съм писала тук и това не й харесва.
Разбира се, че неписането тук има причина. Създадох този блог с идеята да пиша само за по-добрата страна на нещата. Е, не винаги човек е в състояние да вижда чашата наполовина пълна. И за да не карам Ева да тъжи, че не пиша,и по повод на едно предаване по Христо Ботев, в което поети, публикуващи само в блогове, говореха за своята поезия, ще споделя със света и с Ева (ти си виновна) едно стихотворение, което от години избледнява на картон, в чекмеждето до нощното ми шкафче. Ако и вие имате такива стихчета, ще се радвам са си ги споделим. Не знам защо, но преди години, когато е писано, си е останало без заглавие.
Понякога светът изглежда страшен
и аз се скривам в бъркотията.
А друг път така ме вдъхновява да летя,
че мога целия да го обиколя.
Понякога изпитвам страх
от светлината или от нощта.
А друг път точно те ме вдъхновяват
да вярвам в своята мечта.
Когато искам да мечтая
оставам винаги сама,
защото когато разберат,
че мечтаейки летя
те всичките започват да се смеят.
Сега отивам в други светове,
понесена от новата мечта.

И замирисва на…

Днес сутринта се забудих (да се чете “събудих”) и се запитах: На какво ми се иска да замирише?
Със сигурност първото, което ми дойде на ум бе, че ми се иска да замирише на… чаша горещо кафе.
Когато усетих мириса му, вече ми се искаше да замирише на палачинки.
Преодолях това желание и тръгнах устремена напред, защото усещах мириса на промяната.

Миришеше ми на оптимизъм, на вяра, на слънце, а според синоптиците трябваше да ми замирисва отново на дъжд.

Мирисът така ме обсеби, че реших да му се отдам и си дадох сметка, че всъщност най-много ми замирисва на… море.

Време е, наистина за морето, и ако на вас все още не ви мирише на море, пуснете си песента и не се колебайте.

Пълен напред към морето, чийто аромат ви привлича най-силно – черно, адриатическо, средиземно, егейско, червено… или друго, но важното е да е море и да ви достави енергията, която ви е нужна, за да заредите батериите си.

Е, е, е, замириса ли ви неустоимо на море…

Какво ви се падна от баницата?

Може би годините минават през мен като вихрушка. Усещам ги, но не искам да приема факта, че новата година не е нов късмет, а още една година от живота ми.
Казвам всичко това, защото много обичам баницата с късмети и много се ядосвам, когато не ми се падне парата.
Но този път баница (като пред криза) реши да си направи шега с мен. И в двете баници, които опитах, в началото на тази години ми се падна познайте какво?

УЧЕНИЕ.

А си мислех, че поне с учението съм приключила..

Сигурно приличам на човечето от тази карикатура и баницата е решила да ми даде късмет да се изуча отново.

А на вас какво се падна?

Ще е забавно да започнем година с обсъждане на късметите от новогодишната баница. Не смятате ли?

Копче за….

Някой ми беше казал, че човек по няколко пъти в живота си преминава през приказките. Като дете, като родител, като баба или дядо, дай боже и като пра…
Аз съм на втория етап. И не мога да не скрия радостта си, че ми се налага (каква грозна дума за приказките) да чета отново приказки. Да, синът ми трябваше да чете една от любимите ми приказки – познайте коя? Continue reading