234: Нещо за книгите…

Това е публикация, част от блогмийма “234: Нещо за книгите…” в рамките на кампанията “Денят 234”.

На днешния ден светът насочва своето внимание към книгите и авторското право.
На днешния ден преди 10 години се роди сина ми.

Много може да се говори за книгите, но ще ви разкажа друга история. Историята за това как си намерих работа, която обичам и я върша като отмора.
Да избереш книга за превод съвсем не е лесно. Да я преведеш още по-трудно. Да я продадеш – предизвикателство.
Но с годините разбрах, че ако обичаш книгите, ако избираш коя да преведеш с цялата си любов, ако в превода вложиш сърцето си – продажбата става удоволствие, защото продаваш нещо, което си убеден, че си струва да бъде прочетено.

Това е подходът в работата ми и въпреки, че е тотално некомерсиален, доставя на всички в процеса на правене на книги, невероятно удоволствие.

Честит празник на всички четящи, на всички, свързани с книгите и на всички творци, чиито права някой някога ще защити!
И ако всеки ден четете, днес почетете нарочно за празника – върнете се към любимата си книга и я съпреживейте отново.

Аз лично ще отделя отново време на Малкия принц и лисицата – най-прекрасното нещо, което някога съм чела.

Аз искам

*Мисли, породени от “Писма до Клаудия” на Хорхе Букай

Иска ми се в този така чакам зимен ден да ви стимулирам да се замислите върху разликата между аз трябва да… и аз искам да
Върху това мислих снощи, докато си четох книжка на топло, но не пред камината за съжаление.

Едното съдържа принуда, другото вътрешна необходимост. И за съжаление нищо добро не може да се случи, защото трябва.

Добрите неща се случва, защото ги искаме – истински, ама много истински.
И понеже, обичам поговорките, ще завърша с една хубава българска поговорка, която казва: “На сила хубост не става”.

Пожелавам ви по-често да използвате “Аз искам…” и да не ви се налага да казвате: “Аз трябва…”

Хубав снежен ден.

Защо обичам книгите

Напоследък се улавям, че изпитвам тотална неприязън към телевизията. Но тъй като съм си казала, че няма да се отдавам на лошите мисли, гася телевизора и вземам в ръцете си книга. Няма да открия топлата вода, като ви споделя, че в книгите намирам много повече вдъхновение, прозрения и извор на енергия. Книгата ми позволява да развихря собственото си въображение и да си представя нещата по собствен начин. Нито един автор не ми налага собственото си виждане за нещата. Книгите ме карат да мисля, което според мен е основен процес за нас хората. При това мисля каквото си искам, а не каквото ми кажат.

четене на книгаПо време на почивката ми в Гърция видях много хора, които четяха – млади, стари, гърци, французи, белгийци. Всички те държаха на масата пред караваната си книга. И четяха. Защо у нас предпочитаме екрана пред страниците? Кога загубихме страстта към необятния свят, който сами можем да изваем? Къде останаха приятните мигове насаме със себе си?

Пожелавам ви да откриете отново магията на книгите и през тези почивни дни да се срещнете поне с един нов автор, който да ви зареди с позитивна енергия.

* картинката съм взела от: http://www.flickr.com/photos/shotsbyme/1061857564/

Книгата като подарък?!

Днес има малко слънце, но все пак не е мрачно. За доброто ми настроение спомогна една покана да се включа в дискусия на тема “Книгата като подарък”.

Сетих се как навремето книгата бе подаръка, който всеки правеше и, поне аз, се радвах да получа. Днес, не знам дали това е така и дали хората се радват на книгите, които получават като подаръци. Ако получават изобщо такива подаръци. Ако имате профил във Facebook включете се в дискусията. Ще има и подаръци. Аз вече го направих. Ако и вие имате какво да кажете, направете на профила на Kordella.

Може този book-giftда е за вс.

* картинката си взех от http://blog.newsok.com/bookmarking/category/book-exchange/

Едно голямо благодаря на всички приятели

Казват, че за човек може да се съди по приятелите му.
След като вчера на представянето на първата ми книга бяхте толкова много и толкова готини, мога само да кажа – залата бе изпълнена с ужасно много позитивизъм, който ще ме държи в добро настроение дълго време.

Не можах да обърна внимание на всички, защото правех това:
desi-podpisva-knigi

слънчогледи

слънчогледи

Благодаря за доверието, за приятелското рамо, за милите думи, за подаръците и за цветята.

ПРиятно четене и до нови срещи.

PRоговорки

pogovorki-cover-web Много време не съм писала, защото писах тази книга. Сега, когато тя вече е факт, усещането за вълнение, притеснение и убеждението, че винаги е можело да стане по-добре, не ме напускат.
От години идеята узрява в главата ми и най-накрая я излях на хартия. Опитала съм се да разкажа за ПР, такъв какъвто трябва да бъде и такъв, какъвто съществува прекрасно описан и съхранен в пословиците и поговорките.
Дори намерих една, която казва: “Много думи трябва да похарчиш, ако искаш нещо да продадеш”. Е, убедена съм, че е вярна, и започвам с харченето на думи. Дали ще успея да продам, е тема на друга публикация. Дали ще ви хареса на вас – читателите, само мога да се надявам.

Официалното представяне ще бъде на първи юли, подробности във Facebook.

Oчаквам с притaен дъх, вашето мнение.

Ако не обичате изненадите и искате да знаете нещо повече за книгата, посетете сайта на ROI Communication.

Книгокритик

Кога за последно не сте мигнали, защото в ръцете си държите книга, която не ви дава мира, докато не прочетете и задната корица?
След като четох до 3 през нощта и не можех да стана, за да заведа децата на училище, реших, че искам да си сменя работата.
искам да стана книгокритик – да чета книги, да пиша за тях и да разказвам на другите хора дали си струва да инвестират в новото заглавие.

Не че това и днес не е част от работата ми, защото докато решим кое заглавие да преведем, за да го предложим на българските читатели, през ръцете ни минават много книги. Някои от тях са толкова страхотни, че вълнението не ти дава мира.

Благодаря на всички, които пишат страхотни книги. И мисля, че е време да захванем една кампания – прочети книга, вместо да гледаш телевизия.

С интерес очаквам отговорите ви на анкетата: