Не, не трябва

Не, не трябва да четете тази публикация.
Не, не трябва да не си мислите, че съм хейтър.

Но ако продължите, ще ви кажа, че не трябва да се ядосвате, ако сте пропуснали TEDxBG 2012.
Но трябва да се вбесите. Да, точно така, трябва да се ядосате на себе си и да промените нещата.

Няма да ви разказвам подробно кой е говорил и какво е казал. Не успях да придобия този блогърски навик.
Но ще ви кажа, защо НЕ трябва да пропускате такива събития. Или поне защо аз НЕ си позволявам да ги пропусна.
Не заради лекторите, въпреки че често има страхотни лектори.
Не заради хората, повечето от тях ги познавам, все пак живеем в малко географско пространство офлайн.
Не заради знанията, тях ако искате да ги получите, можете да прочетете текст – хартиена книга, е-книга, или онлайн.

НЕ, не трябва да пропускате такива събития, заради витаещия в тях дух на свобода, увереност, сила на духа и най-вече позитивизъм.

Да, Не трябва да пропускате нито еднa възможност да изживеете ден сред хора, които гледат с позитивни очи, които вярват, че светът е такъв, какъвто си го направим, хора, които ако не харесват света, го променят, а не чакат той да ги промени.

Не, не трябва дори да си помисляте, да пропускате подобно събитие. И когато посетите подобно събитие, ще се пристрастите към дрогата на идеите, които си струва да бъдат споделяни.

Абсолютно пристрастно, необективно и емоционално споделих мислите си.

И обещавам, че НЕ, няма да пропускам нито един шанс да се надрусам с желание да променя света.
Ако дойдете и вие, ще станем повече и няма да се налага да чакаме министърът на вътрешните работи да купи пържоли на кучето.

Ако искате пълно описание на това кой и какво каза, посетете блога на Крис и на Комитата.
Ако искате още емоционални мисли, посетете блога на Боби.

Със сигурност ще има и други, от многото приятели, които НЕ пропуснаха TEDxBG, които ще споделят.
Ако не се разсеят в работа, ще добавя и тях.

Какво правите с идеите, които не ви излизат от главата?

lightbulb_ideaНе знам за вас, но в моята глава постоянно има най-различни идеи. Много от тях умират, без дори да успея да ги споделя. Някои умират, въпреки че ги споделям. Но има такива, които си остават в главата ми и ме човъркат, докато не направя нещо за тяхното случване. За мнозина това поведение изглежда несериозно, защото постоянно искам различни неща. Но аз така си живея откакто се познавам. Много бих се радвала, ако някой ме успокои, че и на него се случват такива неща. Защото, честно да си призная, понякога завиждам на така наречените “праволинейни” хора, които вървят в една посока и не се разсейват. Аз постоянно се разсейвам от идеите, които търсят пролука, за да излязат от главата ми. Е, сега като го поделих и някак си в главата ми се освободи място за нови идеи:)))

Взех картинката от: http://polocontacts.ning.com/group/polobusinessforum

За пижамите, които не са пижами

Вчера се замислих за тениските – онези, рекламните, които различни компании ми подаряват, но поне аз много рядко обличам. Най-често ги складирам в едно чекмежде и ги ползвам за… пижами.

И се замислих, дали съм единствената, която постъпва по този начин. Ако има други идеи какво да правя с тениските, шапките и другите рекламни сувенири, които пазя, но не ползвам, бих ги приела с радост.

Затова ви каня да се включите и в анкетата: