Светли мисли за тъмните места в Мрежата

Публикaциите в тази категория са вдъхновени от

Една от най-големите светли страни на Мрежата е възможността, която дава на всеки да се изкаже и да сподели своето мнение.
До тук чудесно. Но…
Ако прочетете нещо във вестника и се ядосате, можете да сгънете вестника и да го ударите в земята. На вас ви улеква, а никой не чува думите, коит изричате.
Ако някой каже по радиото нещо, което ви вбеси, сменяте станцията или го “поздравявате”.
Ако изказване по телевизията ви наруши кефа от почивката, мятате възглавницата по телевизора, споменавайки нечи близки роднини и ви става по-леко.
Какво става ако някой ви ядоса онлайн?
Всички “благопожелания” към роднините му остават запечатани за вечността и всеки може да прочете какво сте казали за него (нея), докато вашата самоличност остава скрита зад анонимността.
Моят въпрос е: готови ли сте за тъмната страна на свободата в Мрежата?
Тук не говоря за смислени критики и спорове. Говоря за целенасочено злословенe по ваш адрес, без злословещите да се окалват от собствената си мръсотия, защото те са анонимни.
Прочетете какви са коментарите под статии онлайн за хора, успели в работата си.
Прочетете какви тонове мръсотия се сипе по адрес на всякакви хора, които не стоят пред телевизора и не чак някой друг да направи нещо.
През последната година с много приятели съм говорила по темата и не мисля, че някой може с лека ръка да каже “Не ми пука, да си говорят”.
Да де, аме те по твое име говорят и другите, които не те познават четат ли четат.
Как се подготвя човек за тази ситуация? Как се подготвят компаниите за тази ситуация? Как доказваш, че нямаш сестра?
И защо отново приехме свободата за свободия?
Аз лично, в по-добрата страна на нещата, винаги съм се водила от правилото да не правя на другите това, което не бих искала  те да направят на мен.

Вие как се справяте или как сте се справили с тази безгранична свобода?
Ще се радвам да споделите мислите си или опита си по темата, а ако искате да ме …., моля, направете го на ум:)))