Бях се зарекла да не участвам повече в Blog Challenge. Бях, но не издържах. На моя ден рожден Нина обяви новата тема – Жива съм! И някак си без дори да се осъзная написах в блога й: Аз Десислава Бошнакова ще участвам с моя Блог за по-добрата страна на нещата! И ето, че отново ще напиша и ще ви моля за две неща:
1. Да коментирате – брой се по един коментар на човек и то само до 14.00 часа в петък 02.04.2010
2. Да гласувате в свежо – като кликнете на линка и там дадете своя глас.
А ето я и моята история:
Преди много години, когато бях малка, исках да стана испанка. Защо е дълга история, но както се вижда не съм успяла. Но пък научих испански език, влюбих се в тяхната култура, музика, танци и кино. Всеки филм на Саура бе истинско галактическо приключение за мен. После се появи Алмодовар. Един ден съвсем случайно минавах покрай Дома на киното. И както не се случва много често имах време. След пет минути започваше филмът MAR ADENTRO или преведен на български като “Морето в мен“. Името, зад този филм бе на Алехандро Аменабар. И без дори да се замисля вече държах в ръцете си билета и търсех своето място в салона. За тези, които не са гледали филма, ще кажа, че това е от моите филми – в салона нямаше повече от 10 човека. За огромна моя радост филмът беше със субтитри, така че ме очаквах 2 часа испанско преживяване. И в един миг филмът свърши. Усетих в себе си невероятна енергия, прилив на щастие и кеф – да истински кеф, че съм жива, че мога да ходя, че мога да изпия една чаша вода, че мога да гледам залезите, че мога да заспивам, че мога да се събуждам, че мога да се движа, че мога да не се движа, че мога да мърдам ръката си, че мога да си обуя или събуя обувките, че мога да викам, да мълча, да се смея, да плача, да крещя, да тъпея, да чета, да ходя до тоалетната, да ям, да не ям, да слушам музика, да гледам буболечките, да убия комар, да хвана пеперуда, да не хвана пеперуда, да снимам децата си, да играя, да копнея, да….
И тогава се зачудих, защо не съм обръщала досега внимание на всички тези неща, които живите (и здравите) можем да правим. Защо сутрин не се събуждам и не си казвам: Хей свят, и днес ще имаш честта да ми правиш компания! Аз и днес ще се опитам да направя този свят малко по-розов, по-слънчев, по-добър. Обещавам ти свят, че и днес ще направя поне един човек малко по-шастлив, ще накарам една баба да се усмихне, едно дете да се засмее, една певица отново да запее. Обещавам ти свят, че ще ти се радвам днес! За утре ще видим.
И за ужас на една част от света, която смята този филм за скука, за тъга, за скръб, аз обичам Морето в мен. И ако случайно някой ден забравя сутринта да поздравя света и да благодаря, че имам още един ден тук на земята, веднага се сещам за филма и си припомням кадри от него. Този филм ме събуди, накараме да си спомня нещо, което бях забравила – ЖИВА СЪМ!
Така че добро утро свят! И днес ще бъдеш в моята компания, така че се приготви за преживявания, защото аз и днес съм жива и нося в сърцето си морето в мен!
А вие, ако сте забралили, че за да сте тъжни, първо трябва да сте живи, гледайте Морето в мен, намерете своето море и благодарете на света за компанията, която ви прави и днес. Усмихнете се, дори и през сълзи, защото за да плачете, трябва да сте живи. А това означава, че вътре в себе си можете да изкрещите: ЖИВ СЪМ! или ЖИВА СЪМ! Другото е въпрос на гледна точка.
А аз няма да си губя времето в търсене на теле под вола, защото съм жива и предпочитам да оставя и вола и телето там където са, освен ако не се нуждаят от моята помощ.
А вие живи ли сте? Ако сте, коментирайте, защото част от това, че съм жива, е и желанието ми да участвам в състезания. Разбира се, ако не бях жива, нямаше как да го сторя. Хубав ден, и не забравяйте, че и вие сте живи. Бъдете по-живи, най-живи! Радвайте се на живота си днес, тук и сега!
И ако ви останат сили, гласувайте и в свежо!