И замирисва на…

Днес сутринта се забудих (да се чете “събудих”) и се запитах: На какво ми се иска да замирише?
Със сигурност първото, което ми дойде на ум бе, че ми се иска да замирише на… чаша горещо кафе.
Когато усетих мириса му, вече ми се искаше да замирише на палачинки.
Преодолях това желание и тръгнах устремена напред, защото усещах мириса на промяната.

Миришеше ми на оптимизъм, на вяра, на слънце, а според синоптиците трябваше да ми замирисва отново на дъжд.

Мирисът така ме обсеби, че реших да му се отдам и си дадох сметка, че всъщност най-много ми замирисва на… море.

Време е, наистина за морето, и ако на вас все още не ви мирише на море, пуснете си песента и не се колебайте.

Пълен напред към морето, чийто аромат ви привлича най-силно – черно, адриатическо, средиземно, егейско, червено… или друго, но важното е да е море и да ви достави енергията, която ви е нужна, за да заредите батериите си.

Е, е, е, замириса ли ви неустоимо на море…

Когато нищо не може да те спре!

Постоянно чувам от хората около мен, че не четат блогове, защото там само се плюят разни идеи, хора и т.н.
Това абсолютно не е вярно и сигурно блогърите ще трябва да направим нещо, което да промени тази нагласа.

Но днес искам да споделя нещо, което прочетох през почивните дни и не ми излиза от главата. Защото абсолютно вярвам, че независимо от всичко, ние сме тези, които искаме и се борим да направим това, което искаме. И ако го искаме много силно ще успеем – нищо не може да ни спре. И да споделя една мисъл, която чух от филма “Доктор Куин лечителката”.
Преди много време, когато даваха този филм с д-р Куин бяхме бременни по едно и също време. Тя се срещна с една възрастна индианка и тази жена, каза нещо, което никога няма да забравя:
Много е лесно да превърнеш децата си в това, което ти искаш те да бъдат. Много е трудно, но си струва, да ги оставиш да бъдат себе си.

Като родител ще се опитам да не преча на прекрасните си деца да намерят себе си и да бъдат щастливи, независимо дали тяхната представа за щастие съвпада с моята.

Искам да поздравя всички родители, които са успели да последват съвета на Стинг в една от страхотните му песни, в която казва “Ако  обичаш някого , дай му свобода”.

Всички тези мисли се породиха от това, което научих за миналото на Паоло Куелю.

Родителите му искали той да има сериозна работа и да стане адвокат. Той искал да стане писател. И за да избият от главата му идеите за кариера на писател, те няколко пъти го пращали в психиатрична клиника, където го подлагали на електрошокова терапия, за да му избият идеите за писане от главата. Представяте ли си това?
Аз направо се потресох и не мога да го проумея.
Благодаря на силата на волята му, защото литературата щеше да загуби без явлението Куелю. Явление, без да давам оценка на книгите му – има си читатели, които ясно показват дали си е струвало да се бори за мечтите си.

Искам в този пролетно снежен ден да се обърна към всички родители и да ги помоля, да не превръщат децата си в себе си. Нека намерят сили и ги отставят да намерят своя собствен и уникален път в живота.

Няма по-голяма радост за всеки родител от това да види радостта в очите на детето си.

Хубава седмица и нека пролетното настроение надвие последните напъни на зимата.

И понеже явно съм един нереализирал се диджей ето и песента на Стинг.