Second hand или нещо по-различно

Утре по телевизията ще споделя, страстта си към пазаруването в магазините Second hand. Когато разказах на приятели, някои ме попитаха – “Ама не те ли е грижа, какво ще си помислят хора?”
Грижа ме е какво си мислят хората за мен. Няма да лъжа, но винаги съм била убедена, че човекът прави дрехата, а не обратното.

Така се случи, че живея в меката на този вид магазини. И редовно минавах покрай тях. И логично, влязох. Зарових се сред  купишата неща и открих страшно интересни дрехи.
В повечето случаи маркови, каквито все още не можем да намерим в магазините у нас. По-различни от тези, които като си купите и все едно сте с униформа.
Така се пристрастих. Всяка седмица си отделям време, за да търсят интересни неща. Понякога намирам, друг път – си тръгвам с празни ръце.
Но истината е, че това по никакъв начин не ме кара да се чувствам second hand човек. Просто човек.
Този вид магазини ги има в цял свят. За първи път влязох в такъв в САЩ, с приятели, които трябваше да си купуват дрехи за официална вечеря и не искаха това да им струва цяло състояние. Аз гледах малко стрестнато, защото нагласата ми беше, че това са магазини за хора с по-ниски доходи. И там и тук се оказа, че това не е вярно.

И така лично на мен не ми пука какво ще кажат хората. В тези магазини намирам страхотни неща, много от които са по-качествени от нещата, които си купувам на пъти по-високи цени в официалните магазини на разни марки.

Единственият ми проблем е, че у нас все още няма система, организирано движение, чрез което и моите дрехи, които са запазени и почти нови, но не нося, да оставя за продаване. Но съм убедена, че и това ще се случи скоро.

Така че утре, ако попаднете на мен по телевизията, не се чудете как така ще споделя, че обичам да тършувам из тези магазини. Обичам и не го крия.

Ето и анонса на предаването. 

И линк към една публикация в моя блог по темата.

Последните 15 години и аз това правя…

Никога не съм крила, че пазарувам от магазините за дрехи втора употреба. Дори съм се чудила, дали пък не са трета, четвърта или т.н. употреба. Откривателският дух винаги се събужда в мен, като мина покрай такъв магазин и знам, че като се поровя ще намеря нещо различно, интересно и забавно.
Винаги ми е било странно, как познати, като ги видя в такъв магазин, се правят, че не ме виждат. Но аз, понеже съм си нахална, винаги отивам до тях и го поздравявам.
На всички тях искам да пусна това видео.
Да пазарувам в тези магазини се научих в Америка. Смятам, че няма нищо странно, нищо престъпно в това да си дадеш парите за други скъпи неща, а желанието да си облечен постоянно в различни дрехи, да задоволиш пазарувайки от там. Между другото, едни от най-любимите ми дрехи и чанти съм открила именно в магазини за дрехи втора употреба.
Така че вижте какво ще ви сподели дизайнерката Джеси Арингтън.
Докато гледах видеото имах чувството, че аз съм й писала текста. Такова съвпадение на мислите, не съм си й представяла, че може да има между хора, които не се познават и живеят на хиляди килиметри разстояние.

Видеото е кратко – около 5 минути. А докато го гледате и мислите, аз ще отскоча да видя дали пък няма да открия и днес нещо страхотно в някой от тези магазини:)

https://ted.com/talks/view/id/1161