Да купя или да направя подарък – това е въпросът!

Спомняте ли си когато бяхте деца, че имахме часове по трудово?
На мен ми бяха любимите, защото в тях майсторях неща – аз правех неща. И много често ги правех, за да ги подаря на мама. Днес, доколкото знам, това е отживелица, и децата нямат часове по трудово.
Когато наскоро разказах на децата си какви неща сме правели в тези часове те казаха в един глас: “Е, при вас е било по-хубаво. Ние не правим такива неща, а ни се иска.”
И когато ме попитаха какво да ми купят за празника (8 март вече е ден на мама), им казах да не ми купуват, а да ми направят. Получих най-милата картичка с най-прекрасните думи и понеже е толкова за мама, няма да я споделя, ще си я запазя егоистично за себе си и ще си я чета , когато един ден се пенсионирам и си пия кампарито с портокалов сок на брега на някое прекрасно море в топлите страни.
Но не мога да не споделя прекрасната калинка, която също бе част от подаръците за празника.
Искам да извикам на висок глас: Оставете децата да творят и правят неща с ръцете си, когато пораснат, ще купуват.
Ето и най-красивата калинка отгоре:

Ето и най-красивата калинка отдолу:

В час по мислене съм, ще ти звънна по-късно.

Как да научим децата си да мислят? Много интересен въпрос. Това би бил стандартният отговор на някои политик или известна публична личност. Но за мен като майка, този въпрос не е интересен, той е жизнено важен, защото ако не намеря отговора му, ще ми тежи цял живот. И понеже въпросът не ми е интересен, а важен, си купих книгата с това заглавие на Едуард де Боно. Прочетох я веднъж, после втори път, и лека полека без никакъв натиск започнах да използвам наученото в общуването със собствените си деца.
И тук стигам до интересния за мен въпрос – Защо решаваме, че след като децата тръгнат на училище, училището носи цялата отговорност за тяхното развитие?
Истината е, че колкото и добро да е училището, родителите трябва да са заедно с училището в изграждането на една мислеща, свободна и свободолюбива личност, каквито искам да бъдат моите деца.

Ще ми е приятно и полезно да поговорим на тази тема. Кой провежда часовете по мислене на вашите деца?

Мога, бе, мамо!

Днес сутринта станах свидел на следния разговор между бързаща за работа майка, и небързащо заникъде дете.

Майката вървеше устремено напред, детето отзад. А разговорът бе следния:

Майката: Какъв мъж си ти, не можеш едни маратонки да завържеш.

Детете все пак бе на видим възраст междъ 4 и 5 години и не мисля, че мислеше за това дали е мъж и какъв мъж.
Отговори спокойно на майка си: Мога!

Майката ядосано отвърна: Можеш, ти можеш. Нищо не можеш.

Детето с доста по-висок глас: Мога

Майката: Като можеш, защо все аз ти връзвам маратонките?! А?
Детето: Защото ти избра тези с връзките, аз исках онези с лепките. Тях мога да връзвам сам!

Изводите си направете сами. Аз само ще кажа, че обичам децата. Обичам как мислят и се чудя, от злоба ли възрастните ги съсипване и се радваме като спрат да мислят различно, усещаши удоволствието от победата и от факта, че в скучния стандартен свят не сме сами.

Земята след време

Каква ще е тя? По тази темата децата от любимото училище „Увекинд” писаха и участваха във втория литературен конкурс.
Благодаря за честта заедно с Жюстин Томс и Ясен Атанасов, да бъда сред журито, което изчете представите на децата за Земята след време.

uwekind
И тук искам да кажа, че децата са страхотни, а ние възрастните просто не ги заслужаваме. Тези деца мечтаят за чиста Земя, за чисти улици, за чисти поляни, или въобще за някакви поляни и категорично не могат да разберат защо хората са толкова жестоки към Земята и тяхното бъдеще.
Моля ви, направете така, че тези деца да имат сбъднати мечти. Спрете да унищожавате Земята около себе си и създайте свят, в който тези деца да живеят щастливо и да бъдат горди, че са наши деца.
Знам, че всичко това звучи като политически лозунг в предизборна ситуация, но не е. Не съм от партия и никога няма да бъда, но след като прочетох колко силно тези деца мечтаят за всичко нормално, се почувствах ужасно виновна, че по някакъв начин и аз съм допринесла за всичко това.

Усмихнете се и спрете кранчето, когато водата не ви трябва.
Не включвайте всички лапми, когато стоите само в една стая.
Не изхвърляйте боклука си там, където не му е мястото.
Бъдете отговорни към онова, което ще завещаем на нашите деца.
Те нямат нужда от високи бетонни стени, те имат нужда от зелена трева, шарени цветя, чисти улици, човещина и както пише в края на разказа си едно от децата „една наистина хубава страна”, а друго добавя и „пари от шоколад”.

И в духа на „Увекинд” един поздрав с песен, която завинаги ще бъде в съзнанието ми част от усещането да си част от „Увекинд” – Ich will (Аз искам)


Когато нищо не може да те спре!

Постоянно чувам от хората около мен, че не четат блогове, защото там само се плюят разни идеи, хора и т.н.
Това абсолютно не е вярно и сигурно блогърите ще трябва да направим нещо, което да промени тази нагласа.

Но днес искам да споделя нещо, което прочетох през почивните дни и не ми излиза от главата. Защото абсолютно вярвам, че независимо от всичко, ние сме тези, които искаме и се борим да направим това, което искаме. И ако го искаме много силно ще успеем – нищо не може да ни спре. И да споделя една мисъл, която чух от филма “Доктор Куин лечителката”.
Преди много време, когато даваха този филм с д-р Куин бяхме бременни по едно и също време. Тя се срещна с една възрастна индианка и тази жена, каза нещо, което никога няма да забравя:
Много е лесно да превърнеш децата си в това, което ти искаш те да бъдат. Много е трудно, но си струва, да ги оставиш да бъдат себе си.

Като родител ще се опитам да не преча на прекрасните си деца да намерят себе си и да бъдат щастливи, независимо дали тяхната представа за щастие съвпада с моята.

Искам да поздравя всички родители, които са успели да последват съвета на Стинг в една от страхотните му песни, в която казва “Ако  обичаш някого , дай му свобода”.

Всички тези мисли се породиха от това, което научих за миналото на Паоло Куелю.

Родителите му искали той да има сериозна работа и да стане адвокат. Той искал да стане писател. И за да избият от главата му идеите за кариера на писател, те няколко пъти го пращали в психиатрична клиника, където го подлагали на електрошокова терапия, за да му избият идеите за писане от главата. Представяте ли си това?
Аз направо се потресох и не мога да го проумея.
Благодаря на силата на волята му, защото литературата щеше да загуби без явлението Куелю. Явление, без да давам оценка на книгите му – има си читатели, които ясно показват дали си е струвало да се бори за мечтите си.

Искам в този пролетно снежен ден да се обърна към всички родители и да ги помоля, да не превръщат децата си в себе си. Нека намерят сили и ги отставят да намерят своя собствен и уникален път в живота.

Няма по-голяма радост за всеки родител от това да види радостта в очите на детето си.

Хубава седмица и нека пролетното настроение надвие последните напъни на зимата.

И понеже явно съм един нереализирал се диджей ето и песента на Стинг.