Широко затворени

Задавали ли сте си въпроса защо преди да построим къщата си, издигаме дувари – високи, плътни и дебели?
Задавали ли сте си въпроса защо се чувстваме по-добре зад плътни и дръпнати пердете?
Задавали ли сте си въпроса защо ползваме климатици, вместо да отворим прозорците, когато навън не е жега, разбира се?

Мога да продължа, но ще спра. И обещавам да не ви говоря за крадците, миризмите и т.н.
Ще се опитам да обясня, защо един коментар “Затвори си стената” (става въпрос за Facebook) ме провокира за този текст.
Не искам да издигам плътна огромна ограда, зад която да се крия.
Не искам да спирам истинската светлина да влиза в дома ми, дърпайки плътно пердетата.
Не искам да стоя на климатик, дори когато не ми е студено, защото не мога да си отворя прозореца.

Искам хората, с които населявам територията България, да се научат, че нито аз, нито те, сме сами на този свят. А това означава, че трябва да се съобразявам с наличието на други хора, дори и те да не ми харесват. И това е един от признаците на развитите общества – хората знаят, че живеят с други хора, и че тези хора, също като тях имат права и задължения.

А тук действаме на принципа – търпи, не се занимавай, когато:
– съседите неспирно купонясват, а ти не можеш да спиш в собствения си апартамент. И ако направиш забележка си простак.

– непознати навлизат в личното ти пространство, без изобщо да им пука, че това те притеснява.

– всички те предреждат, а ти се опитваш да следваш реда.

– бързаш и искаш да се качиш по ескалатора, а всички са заели мястото, сякаш им е бащиния.
Мога да продължавам, но ще спра. Защото незачитането на другия е също толкова агресивно и онлайн.

Не искам да си затварям стената. Но искам хората, които поставят нещо на нея, да помислят преди да го поставят. Искам да не навлизат в личното ми пространство, не защото е заключено, а защото са израснали в развитието си и знаят, че това е правилният подход.
Така че няма да си заключа стената, стигат ми плътните пердета у дома, без които апартаментът ми става едно цял с този срещу нас, защото близостта е умилителна.

Но както аз не “цапам” чуждите стени, така искам и моята да не се цапа, особено от експерти.
Благодаря.

В час по мислене съм, ще ти звънна по-късно.

Как да научим децата си да мислят? Много интересен въпрос. Това би бил стандартният отговор на някои политик или известна публична личност. Но за мен като майка, този въпрос не е интересен, той е жизнено важен, защото ако не намеря отговора му, ще ми тежи цял живот. И понеже въпросът не ми е интересен, а важен, си купих книгата с това заглавие на Едуард де Боно. Прочетох я веднъж, после втори път, и лека полека без никакъв натиск започнах да използвам наученото в общуването със собствените си деца.
И тук стигам до интересния за мен въпрос – Защо решаваме, че след като децата тръгнат на училище, училището носи цялата отговорност за тяхното развитие?
Истината е, че колкото и добро да е училището, родителите трябва да са заедно с училището в изграждането на една мислеща, свободна и свободолюбива личност, каквито искам да бъдат моите деца.

Ще ми е приятно и полезно да поговорим на тази тема. Кой провежда часовете по мислене на вашите деца?