Пролет

Не мога да чакам до настъпването на астрономическата пролет днес в 19.32 часа.
По повод на първия ден на пролетта, споделям с вас едно от стихотворенията, които не съм забравила и за миг от училището до днес. Помня и много други на Вапцаров, може би защото все към Испания водеха ме те.

Но пролетта наистина е моя, надявам се да е и ваша. И най-накрая дойде! Посрещам я с добре дошла и това стихотворение.

Пролет моя, моя бяла пролет,

още неживяна, непразнувана,

само в зрачни сънища сънувана,

как минуваш ниско над тополите,

но не спираш тука своя полет.

Пролет моя, моя бяла пролет –

знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,

бурна страшно, огненометежна,

да възвърнеш хиляди надежди

и измиеш кървавите рани.

Как ще пеят птиците в житата!

Весели ще плуват във простора…

Ще се радват на труда си хората

и ще се обичат като братя.

Пролет моя, моя бяла пролет…

Нека видя първия ти полет,

дал живот на мъртвите площади,

нека видя само твойто слънце

и – умра на твойте барикади!

Никола Вапцаров