Не мога да чакам до настъпването на астрономическата пролет днес в 19.32 часа.
По повод на първия ден на пролетта, споделям с вас едно от стихотворенията, които не съм забравила и за миг от училището до днес. Помня и много други на Вапцаров, може би защото все към Испания водеха ме те.
Но пролетта наистина е моя, надявам се да е и ваша. И най-накрая дойде! Посрещам я с добре дошла и това стихотворение.
Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.
Пролет моя, моя бяла пролет –
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна,
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.
Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора…
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.
Пролет моя, моя бяла пролет…
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
нека видя само твойто слънце
и – умра на твойте барикади!
Никола Вапцаров
В търсене на по-добрата страна на нещата 