Дяволът се крие в детайлите

Тези, които ме познават, знаят моята силна привързаност към обувките.
Не казвам, че е нормално, но аз не просто обичам обувките. Аз си създавам впечатление за хората, според обувките им.
И така много дълго време обувките превръщаха един човек в “мой” или “не мой”.
С годините се научих да се вслушвам в тази си слабост, но и да “позволявам” на хората да не са винаги с обувките, които харесвам.
С което съвсем не искам да кажа, че една прекрасна и любима моя дама, не си отиде до вкъщи, за да се преобуе, само защото в погледа ми се четяло неодобрението на обувките й.
Но всичко това е в кръга на шегата, и не съвсем.
TEDxNBU2015_272 Може би на тази снимка не се вижда много ясно, но връзките ми са вързани съвършено. Не само че са от страхотна дантела, но и паднелката е в правилна форма и си остава така докато не събуя обувките.
Е, колкото и да ми е мъчно, и въпреки страстта ми към обувките, живях 43 години в тотално неведение. Малко преди 44 си рожден ден научих истината. Мислех си, че връзването на обувки е нещо, с което съм се родила. Умение, което няма как да не владея до съвършенство. И точно тогава попаднах на това видео:

И то премени животът ми. Сега всеки ден съм със съвършено прецизно вързани обувки и това ме прави супер щастлива.
Искам да го споделя с вас.
Не е за вярване как нещо толкова незначително на пръв поглед, може да промени усещането ми за красота.
Дано да направи и вас по-усмихнати. А и да започнете да си връзвате обувките по правилния начин.
Успех!

Shake Up Your Mind

Знаете, че съм Х зависима, нали?
Зависима от идеите, които си струват да бъдат споделяни и биват споделяни по целия свят. И използвам всяка възможност да видя отново това видео. СтраХотно е!

Но съм зависима и от това, което представят всеки път актьорите от ХаХаХа ИмПро театър.

Тhe Power of XЕ, сега искам да споделя впечатленията си от магията на TEDxAUBG.  Всичко започна преди една година, когато ме поканиха да говоря на събитието и за мое най-голямо съжаление трябваше да откажа, тъй като бях част от първия TEDxSummit. Когато ме поканиха отново за лектор на събитието през 2013 бях много щастлива. Но изпаднах в голямо чудене какво да кажа. Толкова идеи и толкова много хора вече са говорили. Чуденето беше голямо. Тогава реших да обединя двете си страсти и да говоря за основния принцип в импро театъра “Да, и…”. Yes, and
Дали съм успяла да се справя, ще кажете, като излезе видеото.
Но TEDxAUBG – премина като в сън – като всяко TEDx събитие. Не разбрах кога започнахме и как мина времето. Лекторите бяха страхотни – всеки със своята история и хъс. Срещнах страХотни хора, сприятелих се със страХотни хора, веселих се страХотно, а скоро ще посетя лабораторията на Милена, ще се опитаме да работим заедно с Димитър, с Casey Angelova ще работим за Slow Wine, ще пътувам по света през блога на  Sebastian Canaves,  Васил Тучков ще се срещне с ХаХаХа и може да излезе нов проект:), а с Daniyar Aha ще си говорим за живота и как трябва да му се наслаждаваме. Не можах да се запозная с Cosmina Tanasoiu, но знам, че като стане ще имаме много какво да си говорим, защото споделяме една обща страст към четенето. Със сигурност думите на Atanas Georgiev ще са с мен постоянно, защото без енергия няма как да свърша каквато и да било работа. А лекцията на Brisejda Gjoza ме върна към една прекрасна страна, която завинаги е останала в сърцето ми – Сенегал.

TEDxAUBG Впечатленията ми от това страХотно събитие, няма да са  напълно споделени, ако не кажа, че екипът беше страхотен – благодаря на всички тях са блясъка в очите, за истинската страст и желание, за това, че са такива каквито са – Благодаря ви!

Оставам в очакване на TEDxAUBG 2014: )

P.S. От вълнеие забравих да кажа, че тази магия изживях с любими за мен приятели – Деси, Емо и Събина. Без тях магията нямаше да бъде толкова силна: )

За смисъла и нас

Отдавна не съм писала в блога си. Причини хиляди мога да представя. Но мисля, че тази история е добър мотив да се върна. Преди две години бях изправена пред сериозно решение. Тогава, изказването на Стив Джобс пред завършващите студенти, ми помогна да взема правиното за мен решение. Ако не сте гледали тази реч, чуйте я. Заглавието й е достатъчно красноречиво – “Как да живеем преди да умрем“.
Но поводът да се върна към блога си и споделянето в него на неща, които ме вълнуват и които могат да ни отведат в по-добрата страната на нещата, е видеото на Дан Ариели “Какво ни кара да се чувстваме добре от работата”.
Разбира се, попаднах на него случайно – приятел ми го препоръча и аз отворих линка и се загледах.
Няма да ви го разказвам, но ако сте на кръстопът, ако търсите себе си и смисъла от всичко, което правите, чуйте Дан. Дори и да не научите нещо ново, ще ви помогне да преподредите мислите си и да тръгнете напред по-уверени, особено ако сте намерили смисъла и това, което ви прави щастливи. Приятно гледане.

The Power of X

Тази снимка показва истинското състояние на духа ми след TEDxSofia.
Някак си винаги се получава. Поне, където съм била.
Става така, че забравяш за всичко и оставаш с мечтите и идеите си.
Състояние на духа, което те кара да летиш.
Въпросът е как след този полет на душата и мислите
да не паднеш в калта на ежедневието.
Лично аз се опитвам да запазя силата на идеите
и споделените преживявания.
Споделяйки идеите си със съмишленици или сродни души
и търсейки по-добрата страна на нещата.
И планирайки нови TEDx събития.
Така че от нас зависи дали ще съхраним Силата на X
за ден, за два или за повече. А най-добре завинаги.
С пожелания за сбъдване на Х идеи
и среща с Хора, носещи вируса на Х.

Силата на Х

Вероятно не съм успяла да видя всички, които бих искала да видя, за да ги заразя с магията на Х.
За да им предам малко от енергията и силата на Х, които имам в себе си след участието ми в първото събиране на над 700 организатора на независими събития по модела на TED в Доха, Катар. Подробности за самото събитие има на страницата.
Аз – вече една седмица след завръщането си – в мислите и в душата си съм още с тези прекрасни хора, които ми вдъхнаха толкова сила и кураж. Не знам дали ще успея да ви ги предам чрез материала на моите приятели от Отворен парламент.
Споделям сега това, а след няколко дни, когато съм готова да приема, че събитието свърши, ще напиша още. Засега не пиша, защото това би означавало, че събитието е свършило. А все още не ми се иска това да е истина.

Ето и материала:

За дрогата на идеите, които си струва да бъдат споделяни

Идеите, които си струва да бъдат споделяни

Повечето хора се готвят за Великденските празници.
Аз се подготвям за нещо друго. Подготвям се за среща, която дори не съм си и мечтала, че ще се случи. Подготвям се за среща с екипа на най-страхотното нещо, което ми се е случвало последните години. Подготвям се за среща с екипа на TED и с над 700 човека от цял свят, които организират TEDx събития.
Може би на пръв поглед изглежда обикновена среща с непознати. Но не е. Това е среща с хора, които са пленени като мен от магията на идеите и желанието да направим нещо, за да станат нещата поне с частичка по-добри.
Очакват ме страхотни срещи, събития, уъркшопове, пустиня, друга култура (повече инфо TEDxSummit).
Очакваме среща, която (искрено се надявам) ще ме зареди с енергия, за да мога да се боря за идеите си.
Всеки знае, че идеите са лесни – всеки има идеи. Трудното, за което ти трябват сили и верни съмишленици, е да направиш всичко по силите си да ги реализираш.
Е, скоро тръгвам. Ще пропусна Великден, но се надявам да открия велики хора.
Вълнувам се от срещата, от допира с истинските хора, които правят TED това, което е – място, на което да срещаш истински хора и заедно да вървите напред.
Има много идеи, които си струва да бъдат споделяни. Много от тях можете да откриете на сайта на TED.
Обещавам да разказвам като се върна.
Хубав Великден на всички.

Защо?

 *Aко случайно попаднете тук, преди да прочетете мислите ми за събитието, вижте какво е събитието.

Няма да разказвам кой за какво е говорил. Това вече е сторено, а скоро ще има и видео.
Няма да споделям и какво имаше в торбичките, защото и това е сторено. Но имаше много вкусни и красиви неща.
Искам да отговоря на въпроса: Защо?
Защо всичко това има смисъл?
На първо място защото няма такъв екип – както се шегуваме бих се омъжила или оженила за всеки един от тези страхотни хора – Боби, Вергиния, Събина и Цветан. (Още веднъж – обичам ви). Няма такава докторантка – Деси, благодаря. Няма такива студентки: – Биляна, Лили, Деси и Полина. И единствената – Таня.
С тези хора и Олимпийски игри можем да организираме и пак ще се справим перфектно. Казвам ви.
Заради кефа да работиш с Хора, с които си струва и които знаят Защо го правят и какво правят.

Защо ли? Заради всеки един от лекторите – дори и да не се съгласите с някой от тях, дори и неговата/нейната идея да не е вашата, те бяха страхотни. И си остават страхотни, но ние се докоснахме до тях.

Защо ли? Заради 100-те човека в театъра. 100 страхотни събудени, позитивни, усмихнати и търсещи. Трябват ни много пъти по 100 и България ще бъде друга.

Заради факта, че денят премина като миг. Заради блясъка в очите, заради усмивките, заради споделените идеи, заради родените нови идеи или идеи за идеи.

Заради всичко това си струваше усилието. А като се замисля, нямаше и усилие – ЗАЩО? Защото всички – организатори, лектори и гости знаеха ЗАЩО съботата на 24.03.2012 г. няма да бъде като нито една друга събота досега.

Ние вече се готвим за 2013. А вие?

Ако ви интересува: TEDxNBU 

Не, не трябва

Не, не трябва да четете тази публикация.
Не, не трябва да не си мислите, че съм хейтър.

Но ако продължите, ще ви кажа, че не трябва да се ядосвате, ако сте пропуснали TEDxBG 2012.
Но трябва да се вбесите. Да, точно така, трябва да се ядосате на себе си и да промените нещата.

Няма да ви разказвам подробно кой е говорил и какво е казал. Не успях да придобия този блогърски навик.
Но ще ви кажа, защо НЕ трябва да пропускате такива събития. Или поне защо аз НЕ си позволявам да ги пропусна.
Не заради лекторите, въпреки че често има страхотни лектори.
Не заради хората, повечето от тях ги познавам, все пак живеем в малко географско пространство офлайн.
Не заради знанията, тях ако искате да ги получите, можете да прочетете текст – хартиена книга, е-книга, или онлайн.

НЕ, не трябва да пропускате такива събития, заради витаещия в тях дух на свобода, увереност, сила на духа и най-вече позитивизъм.

Да, Не трябва да пропускате нито еднa възможност да изживеете ден сред хора, които гледат с позитивни очи, които вярват, че светът е такъв, какъвто си го направим, хора, които ако не харесват света, го променят, а не чакат той да ги промени.

Не, не трябва дори да си помисляте, да пропускате подобно събитие. И когато посетите подобно събитие, ще се пристрастите към дрогата на идеите, които си струва да бъдат споделяни.

Абсолютно пристрастно, необективно и емоционално споделих мислите си.

И обещавам, че НЕ, няма да пропускам нито един шанс да се надрусам с желание да променя света.
Ако дойдете и вие, ще станем повече и няма да се налага да чакаме министърът на вътрешните работи да купи пържоли на кучето.

Ако искате пълно описание на това кой и какво каза, посетете блога на Крис и на Комитата.
Ако искате още емоционални мисли, посетете блога на Боби.

Със сигурност ще има и други, от многото приятели, които НЕ пропуснаха TEDxBG, които ще споделят.
Ако не се разсеят в работа, ще добавя и тях.

Не съжалявайте, че съжалявате

Благодаря на Събина за това видео.

Като малка баба ми (страхотна жена) постоянно ми казваше, че е по-добре да съжаляваш за нещо, което си направил, отколкото за нещо, което не си направил.

Кен Робинсън казва, че ако не си готов да сбъркаш, нищо оригинално няма да измислиш.

И следвайки съветите и на двамата, аз прегърнах идеята, която Катрин Шулц разказва. Имах късмета да улуча момента и да взема видеото за превод.
Оставям ви на удоволствието да го изгледате.
И не съжалявайте, че съжалявате. Иначе няма как да вървим напред.

Катрин Шулц: Не съжалявайте, че съжалявате

Последните 15 години и аз това правя…

Никога не съм крила, че пазарувам от магазините за дрехи втора употреба. Дори съм се чудила, дали пък не са трета, четвърта или т.н. употреба. Откривателският дух винаги се събужда в мен, като мина покрай такъв магазин и знам, че като се поровя ще намеря нещо различно, интересно и забавно.
Винаги ми е било странно, как познати, като ги видя в такъв магазин, се правят, че не ме виждат. Но аз, понеже съм си нахална, винаги отивам до тях и го поздравявам.
На всички тях искам да пусна това видео.
Да пазарувам в тези магазини се научих в Америка. Смятам, че няма нищо странно, нищо престъпно в това да си дадеш парите за други скъпи неща, а желанието да си облечен постоянно в различни дрехи, да задоволиш пазарувайки от там. Между другото, едни от най-любимите ми дрехи и чанти съм открила именно в магазини за дрехи втора употреба.
Така че вижте какво ще ви сподели дизайнерката Джеси Арингтън.
Докато гледах видеото имах чувството, че аз съм й писала текста. Такова съвпадение на мислите, не съм си й представяла, че може да има между хора, които не се познават и живеят на хиляди килиметри разстояние.

Видеото е кратко – около 5 минути. А докато го гледате и мислите, аз ще отскоча да видя дали пък няма да открия и днес нещо страхотно в някой от тези магазини:)

https://ted.com/talks/view/id/1161