Олимпийският медал

Днес започва Олимпиадата. Като човек, който обича спорта и е прекарал голяма част от живота си в тренировки, не мога да кажа, че не се вълнувам.
И в този ден ще си призная, че Олимпийският медал бе една от големите ми мечти, която (поне засега) си остава несбъдната. Как изобщо ми е хрумнало, че бих могла да го спечеля?
Хрумнало ми е  през онези прекрасни години, когато децата се осмеляват истински да мечтаят, а не като възрастните да мечтаят за нещата, които биха могли да постигнат.
Ще стискам палци на нашите олимпийци. Много искам някой от тях да сбъдне мечтата си, защото съм сигурна, че всички те като мен са мечтали за този момент. Е, за разлика от мен те са стигнали до Олимпиадата. И затова искам да ги подкрепя.
А на онези, които само смело в детството сме мечтали за своя олимпийски медал, ще пожелая да не се отказваме. Да продължаваме да мечтаем за това, което искаме, а не за това, което можем да си купим.
Само така имаме шанс да се озовем по-близо до нашата мечта, а защо не и да я сбъднем.
Нека се насладим на една хубава Олимпиада и докато гледаме да си спомняме, колко труд са посветили всички, за да стигнат до Лондон 2012.
Благородно им завиждам и ще гледам с трепет и ще стискам палци за нашите спортисти. Не от патриотизъм, а с надежда някой от тях да сбъдне мечтата си, което ще ми даде вяра, че може и моите мечти да се сбъднат, защото днес си имам други, след като медалът се оказа само блян.

Моята Коледа

Знам, че съм голяма, знам и че съм пораснала достатъчно, за да използвам знанията си и да изчисля, че човешко същество не може да обиколи света за един ден.
Но не съм достатъчно пораснала, за да кажа, че никой никога не е казал, че Дядо Коледа е човек.
Затова искам да пожелая на всички здраве, то е най-важното.
Но освен здраве искам да ви пожелая да вярвате и да мечтаете, да рискувате и да се усмихвате.
И в края на предколедното си писание, ще споделя, че от детството ми има две неща, които винаги донасят духа на Коледа в моята душа:
– малките шоколадчета на Lind, наричани с милото име Napolitains.
и
– песента Mon Beau Sapin.

И винаги ми напомнят за Коледа и за толкова много красиви неща.
Нека тази прекрасна песен, по-популярна на английски и немски език, бъде поздрав за всички вас, които се отбивате тук и си говорите с мен.

Весела Коледа и Страхотна 2010!


Изненадааааа!

Спомняте ли си онези времена, когато да имаш плочата на Крис де Бърг например, бе мечта…

А имате ли много плочи от онова време, и се чудите какво да ги правите?

Ето изненадата. Днес, когато разгледах новата брошура на Метро, попаднах на:

ГрамофонАко и вие като мен имате носталгична връзка с плочите и искате да чуете онзи специфичен звук на грамофона, това е най-горещото лятно предложение.