Дари ни книга! Да, ти.

Приемам поканата на Жюстин да споделя и да ви поканя.

Да ви поканя да дарите колкото прецените, за да може да се закупят нови книги за децата, които позлват Столичната библиотека.
Колкото и странно да ви звучи има и такива деца и ние сме им длъжници. Улисани в неспирното повтаряне на твърдението, че децата не четат, не си даваме сметка, че не праивм нищо, за да подкрепим тези, които четат. А такива има. Аз познавам много четящи деца. Познавам и деца, които имат карта за библиотеката и вземат книги оттам.
Нека се лишим от едно ароматно кафе от модерните кафетерии. Ако всеки сподели парите си само за едно кафе, ще се съберат пари за много книги. Не е чак толкова трудно и невъзможно, ако наистина вярвате, че децата заслужават да четат – а наша отговорност е да им помогнем да стигат до книгите – тези, които ще събудят въображението им и ще ги накарат да виждат неща, които дори и 3D филмите не могат да им покажат.
И на свой ред ви каня да споделите.

Кутията за дарения вече е там в Детския отдел на Столична библиотека, пл. Славейков, и чака да минеш, когато ти е удобно,  до 20 декември и дариш колкото решиш. Една детска книга е с цена между 4 и 40 лева. И лев ще е от полза.

На 20 декември ще отворят кутията, ще преброят парите и ще се закупят книгите по списък, изготвен от библиотекарите, защото те знаят най-добре от какво имат нужда децата читатели.

Idiocracy & Възхвала на глупостта = идеална комбинация

Сигурно и вие като мен сте убедени, че на този свят няма нищо случайно. Само дето ние си мислим, че има. Защо се сетих за това.
Един приятел, с когото се запознах чрез прекрасната идея на Майк Рам – Клуба “Спри и помисли” ми препоръча да гледам филма Idiocracy.
На следващия ден съвсем случайно намерих една книга, която търся от много време – Възхвала на глупостта на Еразъм Ротердамски.
Не мога да не споделя сходството в мислите на двама автори живели през толкова различни времена и общото им виждане докъде можем да стигнем, ако продължваме да не мислим, да не се развиваме и да консумираме единствено и само неща за стомасите си.
Много бих искала този филм и тази книга да достигнат до повече хора, които да прогледнат и да си дадат сметка, че най-важното са те самите и техните мисли и чувства. Само така ще преоткриваме постоянно по-добрата страна на нещата.
Ако се чудите докъде може да стигнем, гледайте филма. Той ще предизвика много смях и мисли, което пък може би ще ни помогне, филмът да си остане само филм, а реалността да се промени. А може да прочетете и книгата, и тя ще ви размисли и развесели. Важното е да помислим върху факта, че утре се прави днес и не от другите, а от нас самите.

Книгата като подарък?!

Днес има малко слънце, но все пак не е мрачно. За доброто ми настроение спомогна една покана да се включа в дискусия на тема “Книгата като подарък”.

Сетих се как навремето книгата бе подаръка, който всеки правеше и, поне аз, се радвах да получа. Днес, не знам дали това е така и дали хората се радват на книгите, които получават като подаръци. Ако получават изобщо такива подаръци. Ако имате профил във Facebook включете се в дискусията. Ще има и подаръци. Аз вече го направих. Ако и вие имате какво да кажете, направете на профила на Kordella.

Може този book-giftда е за вс.

* картинката си взех от http://blog.newsok.com/bookmarking/category/book-exchange/

Книгокритик

Кога за последно не сте мигнали, защото в ръцете си държите книга, която не ви дава мира, докато не прочетете и задната корица?
След като четох до 3 през нощта и не можех да стана, за да заведа децата на училище, реших, че искам да си сменя работата.
искам да стана книгокритик – да чета книги, да пиша за тях и да разказвам на другите хора дали си струва да инвестират в новото заглавие.

Не че това и днес не е част от работата ми, защото докато решим кое заглавие да преведем, за да го предложим на българските читатели, през ръцете ни минават много книги. Някои от тях са толкова страхотни, че вълнението не ти дава мира.

Благодаря на всички, които пишат страхотни книги. И мисля, че е време да захванем една кампания – прочети книга, вместо да гледаш телевизия.

С интерес очаквам отговорите ви на анкетата:

Копче за….

Някой ми беше казал, че човек по няколко пъти в живота си преминава през приказките. Като дете, като родител, като баба или дядо, дай боже и като пра…
Аз съм на втория етап. И не мога да не скрия радостта си, че ми се налага (каква грозна дума за приказките) да чета отново приказки. Да, синът ми трябваше да чете една от любимите ми приказки – познайте коя? Continue reading