На театър в кино

Внимание, този текст е следствие на любовта ми към театъра, киното, Британски съвет, Любов и Гради, и гениалността на една книга, която скоро ще издадем на български език. Хората, които искат свят без продуктово позициониране, могат да спрат дотук. 

Купете си билети от Cinemacity. Купете си пуканки и Coca-Cola. 3D очила няма да ви трябват. Настанете се удобно, защото ще гледате……

Представление на Кралския национален театър в Лондон!

Добре. съм. Не съм полудяла. Правилно сте прочели. Пиесата е „Сътрудници” (Collaborators) от Джон Ходж, сценарист на култови филми като „Трейнспотинг”, „Плажът” и „Плитък гроб”.

Как да не се радва човек на развитието на технологиите. Как да не се радва човек на идеите, които наистина променят света. Как да не се радва човек на мисълта, която тече в главите на хората, които ще ми позволят да стана част от магията на театъра, докато си хапвам пуканки и пия най-газираната напитка.

Наистина, когато чух новината по радиото завидях на хората, на които им е дошла идеята. Завидях за куража тази идея да се случи. Радвам се на успеха на идеята и се радвам, че ще мога да усетя случването на тази идея тук в София.
Това ме кара да мечтая за сбъдването на много шури идеи, които ми се въртят в главата. Успехът на нетрадиционно случващите се неща ми дава вяра, че все още много интересни неща предстоят да се случват.
Така ви оставям, заредена с въодушевление, което е породено от представленията на Кралския национален театър в Лондон, които се излъчват по сателит в повече от 700 салони в над 22 държави.

Скоро ще бъдат 23.

Приятно гледане.

Високо в небето

С благодарност към списание Мениджър

Няма да ви разказвам филма, за да имате причина да го гледате.
Но не мога да се сдържа и да не ви споделя, че днес във времето на нискотарифните авиокомпании, съветите на Клуни за това как да си подредите багажа и как да се оправяте по летищата ще са ви много полезни.
Ако не успеете да запомните всичко, с радост ще ви помогна, защото след седем години работа като стюардеса, смело мога да кажа, че няма куфар, който да не побере това, което съм си наумила да сложа в него и винаги успявам да се оправя перфектно по летищата. Лекичко ви завиждам, че тепърва ви предстои да се озовете “Високо в небето”.

Оригинално заглавие – Up in the Air

Idiocracy & Възхвала на глупостта = идеална комбинация

Сигурно и вие като мен сте убедени, че на този свят няма нищо случайно. Само дето ние си мислим, че има. Защо се сетих за това.
Един приятел, с когото се запознах чрез прекрасната идея на Майк Рам – Клуба “Спри и помисли” ми препоръча да гледам филма Idiocracy.
На следващия ден съвсем случайно намерих една книга, която търся от много време – Възхвала на глупостта на Еразъм Ротердамски.
Не мога да не споделя сходството в мислите на двама автори живели през толкова различни времена и общото им виждане докъде можем да стигнем, ако продължваме да не мислим, да не се развиваме и да консумираме единствено и само неща за стомасите си.
Много бих искала този филм и тази книга да достигнат до повече хора, които да прогледнат и да си дадат сметка, че най-важното са те самите и техните мисли и чувства. Само така ще преоткриваме постоянно по-добрата страна на нещата.
Ако се чудите докъде може да стигнем, гледайте филма. Той ще предизвика много смях и мисли, което пък може би ще ни помогне, филмът да си остане само филм, а реалността да се промени. А може да прочетете и книгата, и тя ще ви размисли и развесели. Важното е да помислим върху факта, че утре се прави днес и не от другите, а от нас самите.

Ако трябваше да бъда филм, щях да съм…

Много обичам киното. Най-често изборът ми на филми ме отвежда до ситуацията в салона да сме няколко човека, но това изобщо не ме притеснява. Много дълго се чудех как да се спра на един-единствен филм. И ето че чух, че довечера (14.04.2009) от 21.00 часа ще го дават по ТВ7. Не знам колко може да се обича един филм, не мога дори да си спомня колко хиляди пъти съм го гледала, колко милиони пъти съм слушала музиката към него, но отделете време тази вечер и се отдайте на чудото “АРИЗОНСКА МЕЧТА”.
Да, наистина ако трябваше да бъда един-единствен филм, за мен би било изключителна чест да бъда аризонската мечта.
Ако не сте го гледали, ако сте го гледали само веднъж, ако не сте си го свалили, ако не сте го гледали последния месец – сега му е времето. Не го отлагайте.

Пък може утре да поговорим за него. С невероятен кеф.

Колко вкусен може да бъде един Омлет?

Вчера научих прекрасната новина, че филмът Омлет е спечелил наградата на журито на филмовия фестивал за независимо кино “Сънданс“.

Искам да честитя на целия екип, приготвил с много страст този страхотен омлет:

Режисьор: Надежда Косева

Сценаристи: Надежда Косева и Георги Господинов

Оператор: Антон Бакарски

С участието на: Светла Цоцоркова

И само да подсетя всички, че операторът Антон Бакарски е част от 71 човека от нашия проект “Родени 1971” – страница 6.

Сигурна съм, че и другите 14 филма от проекта ги очаква страхотен успех по филмовите фестивали. Възторгът ми от проекта описах веднага, след като гледах филмите за първи път в този блог.