Да полетиш е чудно

Няма да крия, че обичам да се нося сред облаците. Все пак 7 години прекарах във въздуха и беше супер. Та когато видях за пръв път рекламата на любимата си напитка Coca-Cola  веднага ми се прииска освен да изпия една студена Coca-Cola да полетя и аз така.

Е, на 02 октовмри 2015 година се случи.

Най-страхотният инструктор по летене Теодор Саралиев ми даде първия урок. Летях само 4 минути, но усещането бе като за цяла вечност – цяла вечност кеф, свобода, адреналин и много, ама много голяма доза щастие.
Дали ще се върна да полетя отновo – да, със сигурност.
Дали ви съветвам да опитате – да, със сигурност.
Дали ще ви кажа къде – да, със сигурност – www.aerodium.bg

 

И, разбира се, не е добре да сте в това щастие сами. Eто и малко видео:)

Дяволът се крие в детайлите

Тези, които ме познават, знаят моята силна привързаност към обувките.
Не казвам, че е нормално, но аз не просто обичам обувките. Аз си създавам впечатление за хората, според обувките им.
И така много дълго време обувките превръщаха един човек в “мой” или “не мой”.
С годините се научих да се вслушвам в тази си слабост, но и да “позволявам” на хората да не са винаги с обувките, които харесвам.
С което съвсем не искам да кажа, че една прекрасна и любима моя дама, не си отиде до вкъщи, за да се преобуе, само защото в погледа ми се четяло неодобрението на обувките й.
Но всичко това е в кръга на шегата, и не съвсем.
TEDxNBU2015_272 Може би на тази снимка не се вижда много ясно, но връзките ми са вързани съвършено. Не само че са от страхотна дантела, но и паднелката е в правилна форма и си остава така докато не събуя обувките.
Е, колкото и да ми е мъчно, и въпреки страстта ми към обувките, живях 43 години в тотално неведение. Малко преди 44 си рожден ден научих истината. Мислех си, че връзването на обувки е нещо, с което съм се родила. Умение, което няма как да не владея до съвършенство. И точно тогава попаднах на това видео:

И то премени животът ми. Сега всеки ден съм със съвършено прецизно вързани обувки и това ме прави супер щастлива.
Искам да го споделя с вас.
Не е за вярване как нещо толкова незначително на пръв поглед, може да промени усещането ми за красота.
Дано да направи и вас по-усмихнати. А и да започнете да си връзвате обувките по правилния начин.
Успех!

WiFo само за втори път

Преди много време открих магията на TED. Така ми завъртя главата, че цялата потънах в това изживяване. Започнах първо да гледам видео след видео. После започнах да превеждам. После започнах TEDxNBU.  И дойде TEDxSummit в Doha.
Там имах привилегията да се запозная с много хора като мен от цял свят. Буквално от всякъде и всякакви. Запознах се и с Lara Stein – Former Founder TEDx & Director TED Prize at TED. И тогава я попитах дали можем да организираме тематичен TED – само за вино и храна. отговорът беше – Не, TED трябва да е разнообразно. Всичките ми доводи, че виното и храната могат да бъдат и са навсякъде, не ми помогнаха да получа да. Но в края на разговора тя ми каза: Но можете да го направите, като го кръстите по друг начин.

Върнах се, споделих всичко това с Емил Коралов. И така се роди първото издание на WiFo през 2012 г. в рамките на DiVinoTaste. Но тази година WiFo си е самостоятелно събитие. Екипът на DiVino, който без никакви угризения, мога да нарека – най-добрият по темата вино и храна не само у нас, подбра страхотни теми, превъзходни лектори и филм, който ще видим за първи път.
Лекторите са повече от експерти в своята област и ще ни разкрият един по-широк свят, в който храната и виното не са просто храна и вино. Ще чуем как храната и виното, които консумираме, се отпечатват в нашето ДНК, как те са неизменни централни фигури в киното или пък те превръщат в кулинарен турист. Ще научим, че в България може да се прави страхотен шоколад и как готвенето от страст, споделена в блог, става професия. Ще надникнем в света на кафето и виното, от един нов ъгъл, ще станем свидетели на импровизации (театрални и кулинарни) на Тони Карабашев от ХаХаХа Импро и ще гледаме за пръв път у нас 70-минутния документален филм „Перу на вкус: кухнята като социално оръжие“ като по време на форума ще можем да опитаме и храната на единствения перуански ресторант у нас “Ломо”, представена от шеф-готвача Карлос Портен.

Не знам още какво да ви кажа, освен че една мечта се сбъдва, при това с най-точните хора. И лектори. Надявам се и вие да сте там. И вие да се вдъхновите и да повярвате на Рататуй, че в крайна сметка всеки може да се научи да готви. Но после иска не просто да готви, а да готви все по-добре и по-добре и това желание разкрива едни прекрасни светове.

Входът е с билети. Можете да си ги купите онлайн на http://wifo.bg

Надявам се да се подадете на изкушението и да опитате WiFo.

Сподели история със самотна обувка

От много години знам, че обичам обувките. Винаги гледам хората в… обувките. И също така знам, че искам да направя нещо с тях. И така се стигна до този проект, който премина през много видоизменения, но накрая се случи. Или поне се случи една от многото му версии, които надявам се също да се случат.
По пътя искам да благодаря на Георги Манчев, който ме свърза с Васил от Hot Spot. И там някъде се роди името: Сподели история със самотна обувка.

Ето и дългата история накратко: трябваше да реализирам кратка театрална форма. Трябваше да е лично, бюджетът не получи одобрение. Тогава на сцената се качиха приятелите: Стигнах до много самотни обувки, от които си избрах дузина. Подариха ми ги. Пак приятели ми предоставиха старите си Walkman-и, които за учудване на всички, работят (Ева събра доста). Така имах дузина самотни обувки, няколко работещи уолкмена, и никакво време. Тогава, за да не нарушавам правата на авторите, реших, че ще споделя с тези прекрасни и самотни обувки две от моите 15 истории, от книгата “13 истории за W“+ 2. Дойде ред да намеря приятел, който да ги прочете. Изборът беше труден, но се спрях на прекрасната Деница Даринова. После дойде най-трудното. Как да прехвърля дигиталния запис на аудиокасетите?! За една нощ, много изгледани тюториали и безсъние, с което вече свикнах, се справих и с това предизвикателство. Е, няма да получа награда за монтаж, но пък става за слушане.
И след уникален рожден ден, завършил с второто представление на аматьорската трупа за импровизационен театър “Анонимните театрали” (и аз съм част от анонимните) и специално изпълнение на живо на сцената за мен от Миленита и Владислав Виолинов на китарата, дойде най-страшното:
10151798_10152080481768227_1643508455_nАз голямата, да забравя, че съм голяма, да обуя една самотна обувка на крака си и да тръгна към НБУ, за да каня хората да разходят някоя от самотните обувки и да споделят с нея история. В началото беше трудно, хората не искаха да се разделят със собствените си обувки, други се извиняваха, че не са с подходящи чорапи, трети – буквално ми съчувстваха, за тежкото психично състояние, до което съм се докарала. Но аз не се отказах и лека полека нещата тръгнаха. Не останаха самотни неразходени обувки, дори и джапанката беше разходена и чу една история. Но най-интересното бяха реакциите на хората, които дариха по 10 минути от времето си, за да направят първите крачки с една самотна, никога не ходила по света, обувка. Ето някои от тях:

– Отдавна не съм се чувствала толкова свободна
– В момента моите обувки не са ми удобни. Историята ме подсети за мои лични преживявания.
– Много беше удобна самотната обувка. След тази разходка, ще започна отново да снимам, но надали ще се осмеля чак да летя. Подсети ме за какво мечтая.
– Много беше хубава история. Надявам се и на обувката да й е харесала. Напомни ми, че и обувките имат душа, а моите трябва да са много доволни, защото ги разхождам, докато се счупят
– Чувствах се глупаво. Не обичам джапанки. Дори на плаж ходя с маратонки. А историята ме депресира.
– Яко беше. Тази обувка е супер. Може ли и друг път да я разхождам?
– На човек не са му нижни криле, и обувките могат да го накарат да се бори за мечтите си
– За опит за летене не ти трябват криле. Става и с обувка!
– Много разчупващо и освежаващо ми подейства разходката със самотната обувка. И се радвам, че споделихме една история.
– И свободата може да обединява. А малцина говорят за това. Обувката го чу заедно с мен.
– Историята ме разтърси. докосна ме. А обувката, мисля, че и тя се трогна от първата си разходка.
– С прости думи чухме много сложни неща, заедно с една самотна обувка.
– I az biah, i az chuh, i az razhodih…! Nai- hubavata akcia, koiato vidiah za denia na otvirenite vrati!

Така завърши моят първи плах опит са обединя в едно малко театър, самотни обувки, истории и желанието си да карам хората да не спират да се борят за мечтите си.

И реших. Аз, историите, самотните обувки, касетите и уолкмените ще се срещнем отново с желаещите да разхождат самотни обувки и да слушат заедно истории на открито, в парка. Къде – ще ви кажа скоро:)
Благодаря на всички, които не издържаха на изкушението и обуха една самотна обувка.
Ето и малко снимки от разхождащите се обувки. Само кликнете на снимкта и ще видите кадри от разходките:)
Shoes

Нарисувай ми Дядо Коледа, моля…

Не помня как и кога, но в мрежата от лица се сприятелих с един човек. Гледах и се радвах на красивите неща, които прави, и леко завиждах на тези, които могат да работят с него. Един ден, след дълги мъки с флаш, направих първия си банер. Няма да ви го показвам, защото не искам да развалям усещането ви за красота, особено по Коледа. Но тогава не си давах сметка колко некрасиво е това, което направих. И гордо го споделих в мрежата. Не след дълго получих писмо и предложение да ми направят нов банер. Писмото беше от този човек, който правеше страхотни неща. Бях щастлива. И съвсем скоро получих страхотни банери.
Така събрах кураж и миналата година помолих този човек да ми направи корицата на първата ми книга с разкази. Емил Марков я направи и много си я обичам.

В навечерието на Коледа, се обърнах към Емо с молбата: Моля те, нарисувай ми Дядо Коледа. И днес споделям с вас рисунката на Емо. Страхотен е! (И Емо и Дядо Коледа)
Markov_SantaБлагодаря на Емо!

P.S. Интересът ми към Дядо Коледа тази година е подсилен, след като прочетох и издадох “Автобиографията на Дядо Коледа“.

13+ 2 истории за W

От разговори с приятели установих, че колкото и да прекалявам с постовете си в социалната мрежа (знаете коя), не са много хората, които са обърнали внимание на един нов факт от моя живот. (Не че като не го знаят, не могат да продължат да си живеят щастливо и безгрижно.)

Снимката е направена от автора на корицата и картинките в книгата – Емил Марков

Затова реших да го споделя и тук. С надеждата да събера на еднo място – като коментари тук – споделените впечатления от първия ми опит да пиша истории. Казвам първи опит за истории, защото досега съм писала (понякога добре, друг път – не) основно за медии, реклама, ПР и т.н.

Сега се осмелих и събрах в една малка книжка 13 + 2 истории. Те напираха да излязах и нямаше как да ги спра. Иска ми се да достигнат до вас – моите приятели – и да ви размислят. За какво – не знам. Но знам, че ако не мислим, ако не чувстваме и не мечтаем, просто няма смисъл.

Ако искате да си я купите – можете да ми звъннете, да пием кафе и да я получите и с автограф. Можете и да си доставите кефа да посетите любимата си книжарница. Но ако се осмелите да го направите или вече сте го направили, ще се радвам да прочета мислите ви след края на 15-та история.
И бъдете великодушни, не прекалено строги. Това са просто истории, които не е задължително да останат в историята на човечеството.

Shake Up Your Mind

Знаете, че съм Х зависима, нали?
Зависима от идеите, които си струват да бъдат споделяни и биват споделяни по целия свят. И използвам всяка възможност да видя отново това видео. СтраХотно е!

Но съм зависима и от това, което представят всеки път актьорите от ХаХаХа ИмПро театър.

Тhe Power of XЕ, сега искам да споделя впечатленията си от магията на TEDxAUBG.  Всичко започна преди една година, когато ме поканиха да говоря на събитието и за мое най-голямо съжаление трябваше да откажа, тъй като бях част от първия TEDxSummit. Когато ме поканиха отново за лектор на събитието през 2013 бях много щастлива. Но изпаднах в голямо чудене какво да кажа. Толкова идеи и толкова много хора вече са говорили. Чуденето беше голямо. Тогава реших да обединя двете си страсти и да говоря за основния принцип в импро театъра “Да, и…”. Yes, and
Дали съм успяла да се справя, ще кажете, като излезе видеото.
Но TEDxAUBG – премина като в сън – като всяко TEDx събитие. Не разбрах кога започнахме и как мина времето. Лекторите бяха страхотни – всеки със своята история и хъс. Срещнах страХотни хора, сприятелих се със страХотни хора, веселих се страХотно, а скоро ще посетя лабораторията на Милена, ще се опитаме да работим заедно с Димитър, с Casey Angelova ще работим за Slow Wine, ще пътувам по света през блога на  Sebastian Canaves,  Васил Тучков ще се срещне с ХаХаХа и може да излезе нов проект:), а с Daniyar Aha ще си говорим за живота и как трябва да му се наслаждаваме. Не можах да се запозная с Cosmina Tanasoiu, но знам, че като стане ще имаме много какво да си говорим, защото споделяме една обща страст към четенето. Със сигурност думите на Atanas Georgiev ще са с мен постоянно, защото без енергия няма как да свърша каквато и да било работа. А лекцията на Brisejda Gjoza ме върна към една прекрасна страна, която завинаги е останала в сърцето ми – Сенегал.

TEDxAUBG Впечатленията ми от това страХотно събитие, няма да са  напълно споделени, ако не кажа, че екипът беше страхотен – благодаря на всички тях са блясъка в очите, за истинската страст и желание, за това, че са такива каквито са – Благодаря ви!

Оставам в очакване на TEDxAUBG 2014: )

P.S. От вълнеие забравих да кажа, че тази магия изживях с любими за мен приятели – Деси, Емо и Събина. Без тях магията нямаше да бъде толкова силна: )

Много тук значи някакви си личност?!

В стихотворението си Вяра, той казва:

Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).

И да си призная, според мен умее да ги пише прекрасно. В училище винаги съм обичала часовете по литература. Така се случи, че имах страхотни учителки, които ми позволиха да усетя текста, без да налагат виждането на Партията. И много често след промените са ми се чудели как може да харесвам Вапцаров. Истината е, че поезията му е мелодия, която е в съзвучие с мен. Думите му стигат до сърцето ми и категорично отказвам да обяснявам защо. Нали не можете да отречете “Колко всички майки си приличат в света!“?
Всяка година след зимата тръпна в очакване на Моята пролет, която ще събуди мен и света отново.
И в днешния ден, когато се навършват 70 години от датата, на която Вапцаров бе разстрелян, прочетете какво е написал малко преди да си отиде от този свят.

БОРБАТА Е БЕЗМИЛОСТНО ЖЕСТОКА…

Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и…
толкоз.

Какво тук значи някаква си личност?!
Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!

14 ч. – 23.07.1942 г.

Мисля, че ако човек има сили да напише толкова красиви думи, и куража да умре за тях, заслужава да бъде завинаги с народа си. Не знам обаче дали народът заслужава такъв поет.
Колко много ненаписани стихове няма да прочетем, защото той си отиде твърде млад.

The Power of X

Тази снимка показва истинското състояние на духа ми след TEDxSofia.
Някак си винаги се получава. Поне, където съм била.
Става така, че забравяш за всичко и оставаш с мечтите и идеите си.
Състояние на духа, което те кара да летиш.
Въпросът е как след този полет на душата и мислите
да не паднеш в калта на ежедневието.
Лично аз се опитвам да запазя силата на идеите
и споделените преживявания.
Споделяйки идеите си със съмишленици или сродни души
и търсейки по-добрата страна на нещата.
И планирайки нови TEDx събития.
Така че от нас зависи дали ще съхраним Силата на X
за ден, за два или за повече. А най-добре завинаги.
С пожелания за сбъдване на Х идеи
и среща с Хора, носещи вируса на Х.

Силата на Х

Вероятно не съм успяла да видя всички, които бих искала да видя, за да ги заразя с магията на Х.
За да им предам малко от енергията и силата на Х, които имам в себе си след участието ми в първото събиране на над 700 организатора на независими събития по модела на TED в Доха, Катар. Подробности за самото събитие има на страницата.
Аз – вече една седмица след завръщането си – в мислите и в душата си съм още с тези прекрасни хора, които ми вдъхнаха толкова сила и кураж. Не знам дали ще успея да ви ги предам чрез материала на моите приятели от Отворен парламент.
Споделям сега това, а след няколко дни, когато съм готова да приема, че събитието свърши, ще напиша още. Засега не пиша, защото това би означавало, че събитието е свършило. А все още не ми се иска това да е истина.

Ето и материала:

За дрогата на идеите, които си струва да бъдат споделяни