За образованието с любов

Да, с любов. Без любов няма да успее нито една реформа. Един много скъп за мен човек веднъж каза, че не можеш да спечелиш ума на някого, ако първо не спечелиш сърцето му.

Каквато и реформа да подхванем (ако изобщо подхванем някаква) няма как да успее, докато образованието не се превърне в истинска ценност за тези, които преподават, за тези, които учат, и за пазара на труда.
Какво имам предвид?
Уважението към учителската професия е толкова високо, че никой днес не мечтае да стане учител. Все още мнозина са на мнение, че в тази професия остават тези, които нищо друго не могат. И ви го казвам от собствен опит.

Уважение към тези, които се учат – от детската градина до университета, тези, които учат, не са популярни сред съучениците си. Наричат ги с най-различни имена, но нито едно от тях не е знак на уважение.

Търсене на пазара на труда – обикновено тези, които много са учили, получават следния отговор при търсене на работа – “Квалификацията ви надхвърля очакванията ни”.

Така че моята идея за реформа в образованието започва с промяна на нагласите към ученето и образованите хора. И държа до отбележа, че не говоря за хората с дипломи, а за образованите. Днес, ако човек иска да учи, може да го направи независимо или дори въпреки системата. Въпросът е защо да учи?

Да, защо да учи човек, като всички модели на успех и поведение доказват, че можеш да имаш успех и материално благополучие и без.

Не обвинявам всички, които са успели без. Искам обаче в публичното пространство да присъстват и тези, които са успели благодарение на образоваността си – има много такива хора, но те не са интересни, не са вълнуващи, не са лесни за “продаване” като модел на поведение.

Така че, преди да се захванем с местене на прозиведения от един в клас друг, нека се запитаме:
Защо децата биха искали да знаят?
Какво да направим, за да задържим смислените хора в учителската професия?
Как да привлечем млади хора към учителската професия?
Какво правим, за да покажем на децата, че образованието отваря врати?

419125_425361424194556_1142484932_nОще много въпроси можем да зададем на себе си. Но си мисля, че старата мъдрост, че промяната започва от нас е в сила. И последно – запитайте се колко пъти сте питали ваш приятел/ка защо го учиш това?

Ако някой министър на образованието иска да направим смислена реформа, тя, според скромното ми мнение, трябва да започне от системни усилия за промяна на отношението у нас към образованието и образоваността. Иначе ще правим само технически промени, които няма да доведат до никакъв резултат. Все пак ученето е самотно занимание и трябва сам да го поискаш и да се потрудиш.

 

 

Crowdsourcing in communication industries

Dear friends,

I am starting to write on the topic what is crowdsourcing and how we can use it in the field of communication – media, marketing, advertising, Public Relations and special events.
And as the topic suggests, I will try to use a crowdsourcing for making something useful for all of use, who will work in that environment.
What is my plan?
I will share with you first the structure of the book, and will ask for opinion.
After that I will share with you the structure of the content chapter by chapter and will ask for opinion, experience, great examples and ideas.
At the end I will do all of the things first in Bulgarian, as I have to present it at my University, and after that I will do the practical chapters on English and will published it here for free downloading.
Of course, the support of everyone will be mention in both version of the final text.
Let see what will happen in that journey. Please leave your opinion and comments here.
The first part is to see what do you think about the structure of the content.

The draft of the content.
Preface –
Theory
Volunteers in Social web environment
From outsourcing to crowdsourcing
The wisdom of the crowd
The gene of collective intelligence
Models, systems and control in crowdsourcing
Factors for crowdsourcing success
What motivates people to participate in crowdsourcing
Risks of crowdsourcing
Practice and Case studies
How to plan your crowdsourcing strategy
Instruments and technology for crowdsourcing
Crowdsourcing and social media and networks
Crowdsourcing in marketing
Crowdsourcing in advertising
Crowdsourcing in PR
Crowdsourcing in special events
One great example – TEDx and The Open translation project
Last words

Дяволът се крие в детайлите

Тези, които ме познават, знаят моята силна привързаност към обувките.
Не казвам, че е нормално, но аз не просто обичам обувките. Аз си създавам впечатление за хората, според обувките им.
И така много дълго време обувките превръщаха един човек в “мой” или “не мой”.
С годините се научих да се вслушвам в тази си слабост, но и да “позволявам” на хората да не са винаги с обувките, които харесвам.
С което съвсем не искам да кажа, че една прекрасна и любима моя дама, не си отиде до вкъщи, за да се преобуе, само защото в погледа ми се четяло неодобрението на обувките й.
Но всичко това е в кръга на шегата, и не съвсем.
TEDxNBU2015_272 Може би на тази снимка не се вижда много ясно, но връзките ми са вързани съвършено. Не само че са от страхотна дантела, но и паднелката е в правилна форма и си остава така докато не събуя обувките.
Е, колкото и да ми е мъчно, и въпреки страстта ми към обувките, живях 43 години в тотално неведение. Малко преди 44 си рожден ден научих истината. Мислех си, че връзването на обувки е нещо, с което съм се родила. Умение, което няма как да не владея до съвършенство. И точно тогава попаднах на това видео:

И то премени животът ми. Сега всеки ден съм със съвършено прецизно вързани обувки и това ме прави супер щастлива.
Искам да го споделя с вас.
Не е за вярване как нещо толкова незначително на пръв поглед, може да промени усещането ми за красота.
Дано да направи и вас по-усмихнати. А и да започнете да си връзвате обувките по правилния начин.
Успех!

Сподели история със самотна обувка

От много години знам, че обичам обувките. Винаги гледам хората в… обувките. И също така знам, че искам да направя нещо с тях. И така се стигна до този проект, който премина през много видоизменения, но накрая се случи. Или поне се случи една от многото му версии, които надявам се също да се случат.
По пътя искам да благодаря на Георги Манчев, който ме свърза с Васил от Hot Spot. И там някъде се роди името: Сподели история със самотна обувка.

Ето и дългата история накратко: трябваше да реализирам кратка театрална форма. Трябваше да е лично, бюджетът не получи одобрение. Тогава на сцената се качиха приятелите: Стигнах до много самотни обувки, от които си избрах дузина. Подариха ми ги. Пак приятели ми предоставиха старите си Walkman-и, които за учудване на всички, работят (Ева събра доста). Така имах дузина самотни обувки, няколко работещи уолкмена, и никакво време. Тогава, за да не нарушавам правата на авторите, реших, че ще споделя с тези прекрасни и самотни обувки две от моите 15 истории, от книгата “13 истории за W“+ 2. Дойде ред да намеря приятел, който да ги прочете. Изборът беше труден, но се спрях на прекрасната Деница Даринова. После дойде най-трудното. Как да прехвърля дигиталния запис на аудиокасетите?! За една нощ, много изгледани тюториали и безсъние, с което вече свикнах, се справих и с това предизвикателство. Е, няма да получа награда за монтаж, но пък става за слушане.
И след уникален рожден ден, завършил с второто представление на аматьорската трупа за импровизационен театър “Анонимните театрали” (и аз съм част от анонимните) и специално изпълнение на живо на сцената за мен от Миленита и Владислав Виолинов на китарата, дойде най-страшното:
10151798_10152080481768227_1643508455_nАз голямата, да забравя, че съм голяма, да обуя една самотна обувка на крака си и да тръгна към НБУ, за да каня хората да разходят някоя от самотните обувки и да споделят с нея история. В началото беше трудно, хората не искаха да се разделят със собствените си обувки, други се извиняваха, че не са с подходящи чорапи, трети – буквално ми съчувстваха, за тежкото психично състояние, до което съм се докарала. Но аз не се отказах и лека полека нещата тръгнаха. Не останаха самотни неразходени обувки, дори и джапанката беше разходена и чу една история. Но най-интересното бяха реакциите на хората, които дариха по 10 минути от времето си, за да направят първите крачки с една самотна, никога не ходила по света, обувка. Ето някои от тях:

– Отдавна не съм се чувствала толкова свободна
– В момента моите обувки не са ми удобни. Историята ме подсети за мои лични преживявания.
– Много беше удобна самотната обувка. След тази разходка, ще започна отново да снимам, но надали ще се осмеля чак да летя. Подсети ме за какво мечтая.
– Много беше хубава история. Надявам се и на обувката да й е харесала. Напомни ми, че и обувките имат душа, а моите трябва да са много доволни, защото ги разхождам, докато се счупят
– Чувствах се глупаво. Не обичам джапанки. Дори на плаж ходя с маратонки. А историята ме депресира.
– Яко беше. Тази обувка е супер. Може ли и друг път да я разхождам?
– На човек не са му нижни криле, и обувките могат да го накарат да се бори за мечтите си
– За опит за летене не ти трябват криле. Става и с обувка!
– Много разчупващо и освежаващо ми подейства разходката със самотната обувка. И се радвам, че споделихме една история.
– И свободата може да обединява. А малцина говорят за това. Обувката го чу заедно с мен.
– Историята ме разтърси. докосна ме. А обувката, мисля, че и тя се трогна от първата си разходка.
– С прости думи чухме много сложни неща, заедно с една самотна обувка.
– I az biah, i az chuh, i az razhodih…! Nai- hubavata akcia, koiato vidiah za denia na otvirenite vrati!

Така завърши моят първи плах опит са обединя в едно малко театър, самотни обувки, истории и желанието си да карам хората да не спират да се борят за мечтите си.

И реших. Аз, историите, самотните обувки, касетите и уолкмените ще се срещнем отново с желаещите да разхождат самотни обувки и да слушат заедно истории на открито, в парка. Къде – ще ви кажа скоро:)
Благодаря на всички, които не издържаха на изкушението и обуха една самотна обувка.
Ето и малко снимки от разхождащите се обувки. Само кликнете на снимкта и ще видите кадри от разходките:)
Shoes

Почерпи приятел със сок от FRESH BAR

Здравейте,

мисля, че рожден ден е достатъчно сериозен повод, да дам началото на една приятна игра, която замисляме отдавна с моите приятели и приятелки от FRESH Bar.

Каква е играта? Свежа и прясно изцедена. Днес ще почерпя един приятел с прясно изцеден сок от FRESH Bar. На свой ред, той ще може да върне жеста на друг свой приятел и така ще настъпи едно черпене…

Днес ще почерпя човекът, който пръв забеляза моето малко и недобре поддържано пространство тук и смело мога да нарека приятел.

Искам в този калинков ден да почерпя с прясно изцеден сок (250 мл)  по негов избор Майк Рам. Благодаря за блогърската ръка, която протегна и за всички прекрасни неща, които направихме заедно, и се надявам да продължим да правим.

Усмихнете се днес и всеки следващ ден. И пийте свежи сокове!

Ако Майк Рам продължи черпенето, трябва да напише пост в блога си и да разкаже кого черпи. Да публикува линк към поста на страницата на FRESH bar във Facebook. И да пише на лично съобщение, пак във Facebook, за да му изпратят код за прясно изцедения сок. И да публикува тези инструкции в края на поста си.

Засега черпенете се предвижда да продължи до Велики петък (Разпети петък)!

Благодаря ви, страхотни сте!

Вторник е странен ден. Не му тежат лошите мисли на хората по отношение на понеделниците, не е малкият петък (сряда), не е и петък. Просто си е вторник. Този вторник имах в списъка с неща за правене над 30 задачи, като нито една от тях не беше – да пусна мейл или нещо просто, а изискваха време и усилия. И мислене.
Станах рано, за да спечеля време. Но пак не ми стигна.
И тогава, просто изстенах във Facebook: “Имам нужда от личен асистент, но нямам средства за заплатата му:-)

Изпуших една цигара и продължих по списъка. Докато не звънна телефона. Приятел ме потърси, да ме пита, дали съм сериозна за асистента, че го питали дали ще приема помощ.
Ей, така, без заплащане.
Тогава се върнах в социалната мрежа и видях, че и други хора, са готови да ми помагат.
И спрях с работата. Разплаках се. Запалих си цигара и си казах: “Деси, ти си щастлив човек”.

Благодаря ви! Много ви благодаря. Не съм си и представяла, че този мой стон, ще се превърне в нещо, което да ми отвори очите. Сега вече не просто знам, а съм сигурна, че има смисъл човек да вярва и да следва мечтите си. Ако е искрен и истински вярва, ще намери своите сподвижници.
И така – вторникът се оказа не просто втория ден от седмицата, а най-прекрасният ден от седмицата. А сме само сряда.

Поклон пред всички прекрасни хора. И още веднъж, благодаря ви.
Няма да се възползвам от вас за търговски цели. Но ще се възползвам от желанието ви да правим прекрасни неща ей така, защото някой трябва да прави и тях.

Обичам ви!

13+ 2 истории за W

От разговори с приятели установих, че колкото и да прекалявам с постовете си в социалната мрежа (знаете коя), не са много хората, които са обърнали внимание на един нов факт от моя живот. (Не че като не го знаят, не могат да продължат да си живеят щастливо и безгрижно.)

Снимката е направена от автора на корицата и картинките в книгата – Емил Марков

Затова реших да го споделя и тук. С надеждата да събера на еднo място – като коментари тук – споделените впечатления от първия ми опит да пиша истории. Казвам първи опит за истории, защото досега съм писала (понякога добре, друг път – не) основно за медии, реклама, ПР и т.н.

Сега се осмелих и събрах в една малка книжка 13 + 2 истории. Те напираха да излязах и нямаше как да ги спра. Иска ми се да достигнат до вас – моите приятели – и да ви размислят. За какво – не знам. Но знам, че ако не мислим, ако не чувстваме и не мечтаем, просто няма смисъл.

Ако искате да си я купите – можете да ми звъннете, да пием кафе и да я получите и с автограф. Можете и да си доставите кефа да посетите любимата си книжарница. Но ако се осмелите да го направите или вече сте го направили, ще се радвам да прочета мислите ви след края на 15-та история.
И бъдете великодушни, не прекалено строги. Това са просто истории, които не е задължително да останат в историята на човечеството.

Имах аз една мечта

Преди да споделя разхвърляните си мисли, ще ви припомня една песен. Песен изпята за първи път през декември 1979 г. Много, много отдавна, още през миналия век. Но песен, която си звучи точно на мястото и днес. Убедена съм, че ще звучи така и след още много години.

По някое време всеки от нас е имал мечта. Вярвал е в нея. Живял е с нея. По-късно, по пътя си напред и нагоре, е загърбил мечтата си, заменяйки я за други мечти – материални такива. А когато мечтата ти е свързана с материални неща, няма как да се почувстваш щастлив, когато я сбъднеш.
И въпреки че всички знаят тази истина, продължаваме да мечтаем за по-голям апартамент, за къща, за къща с басейн, за къща със закрит басейн, за….

Ако обаче се замислим, ще си дадем сметка, че истински щастливи сме били, когато се е получавало нещо, за което много сме се борили и което сме вярвали, че ще стане.
Една приказка казва, че всичко е наред, когато не си опрял до адвокати и лекари. И може би е точно така, но докато не ни се случи, все сме недоволни от живота и не си даваме сметка колко много неща имаме и че няма нужда да искаме още повече. Искайки забравяме, че трябва и да ги ползваме.
Един приятел казваше, че спестените пари за тези, които са ти създали красиви спомени.
Спомняте ли си за какво мечтаехте като дете? А имате ли мечта днес? (ама честно)

И понеделнишки ще завърша с думите на поета, но ще си позволя да добавя и момичетата:

“Носете си новите дрехи…”

НОСЕТЕ СИ НОВИТЕ ДРЕХИ, МОМЧЕТА – (и момичета, вие имате повече) 
падаме, както ходим,
умираме, както спим.
Въпросите на тая планета
я решим,
я не решим…

Но не казвайте: утре ще бъдем красиви.
Не казвайте: утре ще бъдем щастливи.
Не казвайте: утре ще бъдем, ще бъдем…
Ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета,
падаме, както ходим,
умираме, както спим.

Не казвайте: утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.
Не казвайте: утре да бъдем честни,
днес тихичко
ще се проврем…
Носете си новите дрехи, момчета,
ходейки падаме,
сънувайки мрем.

Не казвайте: утре с вик на площада
ще кажа истината, после – на клада!
На клада, но утре. А днес потърпете,
днес се налага
да премълчим…
Носете си новите дрехи, момчета –
падаме, както ходим,
умираме, както спим!

—Стефан Цанев

 

Олимпийският медал

Днес започва Олимпиадата. Като човек, който обича спорта и е прекарал голяма част от живота си в тренировки, не мога да кажа, че не се вълнувам.
И в този ден ще си призная, че Олимпийският медал бе една от големите ми мечти, която (поне засега) си остава несбъдната. Как изобщо ми е хрумнало, че бих могла да го спечеля?
Хрумнало ми е  през онези прекрасни години, когато децата се осмеляват истински да мечтаят, а не като възрастните да мечтаят за нещата, които биха могли да постигнат.
Ще стискам палци на нашите олимпийци. Много искам някой от тях да сбъдне мечтата си, защото съм сигурна, че всички те като мен са мечтали за този момент. Е, за разлика от мен те са стигнали до Олимпиадата. И затова искам да ги подкрепя.
А на онези, които само смело в детството сме мечтали за своя олимпийски медал, ще пожелая да не се отказваме. Да продължаваме да мечтаем за това, което искаме, а не за това, което можем да си купим.
Само така имаме шанс да се озовем по-близо до нашата мечта, а защо не и да я сбъднем.
Нека се насладим на една хубава Олимпиада и докато гледаме да си спомняме, колко труд са посветили всички, за да стигнат до Лондон 2012.
Благородно им завиждам и ще гледам с трепет и ще стискам палци за нашите спортисти. Не от патриотизъм, а с надежда някой от тях да сбъдне мечтата си, което ще ми даде вяра, че може и моите мечти да се сбъднат, защото днес си имам други, след като медалът се оказа само блян.

Обичам Foursquare

Напоследък често мисля върху това как точно новите канали за комуникация промениха начина ми на живот.
Както се вижда от блога ми не съм от тези, които пишат редовно и подробно, но не мога да скрия кефа, който ми доставя използването на социалните медии и мрежи. Превръщат света в малко по-малко място и в място, на което е много по-възможно да срещнеш сродни души.

От всички нови неща, някак си Foursquare ми е най-любим. Няма да разказвам какво е и кой го използва.
Само ще кажа, че се радвам, че го има.
Благодарение на него в съботния ден успях да се срещна в парка с Томислав и Иван, да разменим много идеи в слънчевия ден и всичко това, защото и тримата се бяхме чекирали къде сме – съвсем близо един до друг.
Но най-хубавото беше същия този съботен ден, когато се чекирах на централната улица в Пловдив и млако след това, Боян ми писа, че и той е там в едно кафе. Видяхме се, побъбрихме и всичко това, благодарение на един от новите канали за комуникация.

Пък после говорете, че социалните мрежи пречат на истинското общуване. Глупости. Те го правят по-лесно, ако го искаш.
Така че, чекирайте се тогава, когато искате да се срещнете с приятели. Не разчитайте на случайността. Предизвикайте я.