На какво ухае* TEDxBG?

В публиакцията има явна реклама! Не се пазете от нея!

* Заглавието е перифраза от стихотворението на Дафина Георгиева – Роня “На какво ухае лятото?”. Откраднах го, защото Дафи ми даде отговор на въпроса защо винаги съм обичала толкова много лятото. А отговорът е защото ухае на свобода!

Винаги съм била убедена, че човек трябва да преспи с идеите, за да разбере дали си струват да бъдат споделени. И така и постъпих. Събрах всички възможни идеи от конфернециятa TEDxBG, завих ги, прочетох им приказка за приспиване, хванах любимото си копче за сън и зачаках.

Събудих се и от всички идеи в мен бяха останали идеите на следните разказвачи:

– Музиката на Миленита – една и завинаги и все по-вдъхновяваща
– Столът за влюбени на Илиан Милинов
– Бабафакторът на Стийв Кайл
– Убедеността на Яна Бюрер Тавание, че да ние можем да направим света по-добър и да помогнем на най-нуждаещите се
– и въпросът дали всъщност и аз не съм един сън, на Дафина Георгиева – Роня, чиято книги ми послужи за приказки за приспиване на идеите вечерта след конференцията.

И тук е мястото да кажа, че прекарах една страхотна събота, изпълнена с хора, които са зависими от духа на идеите, които си струва да бъдат споделяни.

И, да благодаря на ПИБ за честта да бъда част от това страхотно събитие.
Оставям с блажения вкус на очакването на следващата среща на хората, които следват себе си и са намерили своя “Елемент“.
Извинявам се, но не искам да свърша, затова ще цитирам още малко от творбите на Дафи:
“Моите мечти ме водят към щастието. Сама намирам своя път – различен, вълшебен, само мой. И не искам никой да ми показва правилния, утъпкан път. Аз го откривам ден след ден. Искам да търся, да се лутам, да се връщам и пак да тръгвам отначало”, което пък ме отвежда до каузата на Явор Джонев. И както се казва означава, че още една идея е останала у мен.