Публикaциите в тази категория са вдъхновени от
Една от най-големите светли страни на Мрежата е възможността, която дава на всеки да се изкаже и да сподели своето мнение.
До тук чудесно. Но…
Ако прочетете нещо във вестника и се ядосате, можете да сгънете вестника и да го ударите в земята. На вас ви улеква, а никой не чува думите, коит изричате.
Ако някой каже по радиото нещо, което ви вбеси, сменяте станцията или го “поздравявате”.
Ако изказване по телевизията ви наруши кефа от почивката, мятате възглавницата по телевизора, споменавайки нечи близки роднини и ви става по-леко.
Какво става ако някой ви ядоса онлайн?
Всички “благопожелания” към роднините му остават запечатани за вечността и всеки може да прочете какво сте казали за него (нея), докато вашата самоличност остава скрита зад анонимността.
Моят въпрос е: готови ли сте за тъмната страна на свободата в Мрежата?
Тук не говоря за смислени критики и спорове. Говоря за целенасочено злословенe по ваш адрес, без злословещите да се окалват от собствената си мръсотия, защото те са анонимни.
Прочетете какви са коментарите под статии онлайн за хора, успели в работата си.
Прочетете какви тонове мръсотия се сипе по адрес на всякакви хора, които не стоят пред телевизора и не чак някой друг да направи нещо.
През последната година с много приятели съм говорила по темата и не мисля, че някой може с лека ръка да каже “Не ми пука, да си говорят”.
Да де, аме те по твое име говорят и другите, които не те познават четат ли четат.
Как се подготвя човек за тази ситуация? Как се подготвят компаниите за тази ситуация? Как доказваш, че нямаш сестра?
И защо отново приехме свободата за свободия?
Аз лично, в по-добрата страна на нещата, винаги съм се водила от правилото да не правя на другите това, което не бих искала те да направят на мен.
Вие как се справяте или как сте се справили с тази безгранична свобода?
Ще се радвам да споделите мислите си или опита си по темата, а ако искате да ме …., моля, направете го на ум:)))
В търсене на по-добрата страна на нещата 
Кой какъвто е в реалността, такъв е и в мрежата, Деси. Има такива, дето попържат, разнасят клюки, плюят наред и познати и непознати… Мене също са ме учили да не причинявам на другите това, което не искам да причинят на мене. И това правя и в живота и в мрежата. Хората са различни. За съжаление тук не винаги човек може да се защити, но пък от друга страна – струва ли си?
Моите светли мисли поздравяват твоите такива. И по-малко надничай в тъмното. Там е грозно. 🙂
LikeLike
Нина, аз понякога от любопитство надничам и често виждам неща, които не ми харесва по принцип за човешката раса. Виждам, че не критикуваме смислено, а просто си пляем, като обелки от семки на мач. И понеже все се говори за прекрасната страна на Мрежата, реших да поразмишлявам и да тъмната. Защото и нея я има.
LikeLike
Ами на първо място гледам да ме познават лично колкото може по-малко хора. Научих се да избирам контактите си и да не давам прекомерно лична информация. А гледам, че и името ти го има даже – голяма, голяма грешка. Ми ще го пуснат в гугъл и, каквото излезе, така ще го прекроят, че няма да се познаеш.
LikeLike
Ако още те стиска за гърлото от хорската простащина – значи просто все още са ти останали бели петънца по душицата. Ама, споко – днешното време за душите ни е като тютюна за белите ни дробове…Рано или късно бели места не остават. То и душа не ни остава накрая…докато простотията ще пребъде! Во веки веков!
Амин.
LikeLike
Е… че то ако нищо лошо не се говори за теб, или си мъртъв, или си скучен 🙂
Какво точно те безпокои – че нещо лошо се говори или че нещо лошо се е случило? Първото е само досада, второто – трагедия.
(понеже питаш кой как се справя… от началното училище до сега, все тези “мъдрости” ме карат да се усмихна и да махна с ръка :))
LikeLike
Аз го написах по принцип. И мислите ми не бяха за нещо лошо, а за нещо злобно без да е предизвикано от нищо. Огледайте коментарите под статии. Плюем си по принцип за спорта. Лошото като се говори не ме безпокои, злобата в говоренето не ми харесва.
LikeLike
Деси, няма изначална, непредизвикана от нищо злоба (освен в нечии религиозни представи). Всяко поведение си има първопричина някаква…
И аз доскоро не разбирах каква е причината съседка, която почти не познавам и рядко съм виждала, така брутално и злобно да ме напсува след кротка забележка, че колата, в която си седи е паркирана на пътеката пред блока, съвсем до стълбището… и че на хората им се налага да газят през калната градинка, за да излязат от къщи.
Не разбирах, докато не видях некролога й, 2-3 седмици след случката.
Сега вече мога да проявя разбиране… мога да си представя колко отчаяна е била, ако в този ден са й съобщили колко малко й остава… мога да се сетя, че сигурно е изпитвала силна болка… мога като Силвина и Майк просто да премълча. Обаче тогава не можах. И моят ден не беше никак светъл и безболезнен, така че ответната реплика “Тъпа крава, не можа ли да си завреш смотаната кола в г**а” и лепенката “Паркирал си като идиот”, която й лепнах на предното стъкло си беше съвсем справедлива и адекватна реакция… тогава, до момента, в който не видях некролога на входната врата.
Няма как да знаем какво му се е случило на човека отсреща, така че от известно време насам просто приемам, че оня със злобната забележка в момента е много по-нещастен и болен от мен.
LikeLike
Има правота в думите. Но едно е да го кажеш – кой чул , чул. Като го напишеш то остава и ще си седи, докато има Мрежа. Малко по-различно е. Но, усещането, е еднакво, за този, по чийто адрес е казано или напписано. Просто едно се забравя, другото все изкача от някъде и ти напомня за себе си.
LikeLike
Когато ми се случи нещо подобно, обикновено започвам с първите думи от заглавието: “светли мисли”. 🙂 Опитвам се да не допусна да се обидя, а да разбера какво всъщност е искал да каже човекът, какво точно го е ядосало и да му отговоря, доколкото е възможно, смислено, със спокоен тон и, доколкото е уместно, с чувство за хумор. Ако нападката е особено злостна или продължава и след отговора ми, без смислени аргументи, май не остава друго, освен принципът “Убий простака с мълчание”…
LikeLike
Е чак пък какда се справят?! Ами като не ти пука. Ако не понасяш жегата, излез от кухнята. Ако те е страх от мечки… Схванахте идеята.
LikeLike
Никой не е анонимен в мрежата.
LikeLike
Но не всеки може да разбере кой кой е.
LikeLike
От повече от 3 години съм блогър и “публична личност” и винаги ме боли, когато някой ме наплюе безпричинно. Научих се да не им отвръщам (много-много) и се опитвам да спазвам принципа “Убий простака с мълчание”, но въпреки това нещо ме стиска за гърлото и остава така няколко дни.
LikeLike
И мен Майк и не знам защо като хора си го причиняваме един на друг.
LikeLike
Безмислено упражнение е четенето на коментари в по-големи форуми/по-известни сайтове. Умишлено спрях да чета коментарите в повечето новинарски сайтове, защото малко се отвращавам само от идеята, че има хора, които наистина мислят глупостите, които бълват в интернет. Особенно тъжно е като прочетеш под някоя новина за роми/турци/гейове/чужденци (ха – доста голям социален обхват) коментарите и си помислиш, че наистина някой това му се върти в главата. Засега се успокоявам с това, че 90% от тези хора просто си убиват времето с глупости – на английски ги наричат “troll” и респективно “trolling”. 🙂
http://en.wikipedia.org/wiki/Troll_%28Internet%29
LikeLike
Но глупостите остават написани и всеки може да ги прочете по всяко време. Питам се, защо го правим…
LikeLike
И аз съм се питал 🙂 От друга страна има и поучителен характер – все пак глупостите и хората, които винаги се чдят кой да оплюят са си между нас, просто разбираш какво са казали по твой адрес от 4/5 човек. .Добре, че Бербаров не е чел форумите и мненията в интернет за него, че можеше да се депресира още на ранна възраст и да не играе в Манчестър. 🙂
LikeLike
Деси, мисля си, че в мрежата злословят анонимно онези, които нямат самочувствие или смелост, за да могат да изразят мнението си в средата, в която съществуват. Злословието и агресията са признак за слабост, но те анонимно изживяват своя миг “слава”. Представа нямам, дали се връщат в очакване на отговор или продължават “напред”, но ми се струва, че анонимните коментари от гледна точка на авторите им са равнозначни на удрянето на вестника в земята или замерването на телевизора с възглавница. Т.е. за този тип коментатори ти/ ние не си/ сме нищо повече от медия. 🙂
LikeLike
Здравей, Деси,
Ето тук има две статии също по темата, които съвпадат с мнението ми (особено втората;) :
http://yatanski.blogspot.com/2008/02/blog-post_05.html
http://sfawbg.blogspot.com/2008/12/blog-post.html
LikeLike