Един въпрос, на който така и не мога да разбера отговора.
Когато съм на работа, в края на работния ден се оказва, че пак има много неща, които ще останат за утре.
Когато съм на лекции, все не успявам да кажа всичко, което съм си намислила и оставям неща за следващата лекция.
Когато съм вкъщи постоянно казвам утре, утре, утре…
А това утре така и не идва.
И аз се чудя само аз ли имам проблем с времето или то времето прости си лети и никога няма да успея да го хвана, особено като искам винаги повече и повече и мечтите се роят, и някакси все ги оставяме за утре.
Как се справяте вие с времето?
В търсене на по-добрата страна на нещата
За мислите, които ме карат да се чувствам щастлива
В търсене на по-добрата страна на нещата 
И аз имам същия проблем. Даже говорих с Майк да направя презентация по въпроса, но ще е на следващата среща. Все се бърза и все не стига това време 🙂
LikeLike
Ще присъствам задължително, защото нещо трябва да се направи. Така не може да се живее в постоянно очакване на утре…
LikeLike
Отговорът е много прост – защото се занимаваме с глупости, които ни изяждат времето. За съжаление, глупостите винаги са по-гласовити и по-настоятелни и ние лесно се поддаваме на техния зов. А важните неща остават на заден план.
Чудя се дали мога да защитя една докторска дисертация по темата “Как да печелим време?” 🙂
LikeLike
Със сигурност може. Въпросът е в кой университет.
LikeLike
Деси, не си единствената с подобен проблем. Аз имам теория по въпроса и според нея, това е проблем на онези хора, които имат висока вътрешна летва и са много отговорни. Смятам, че хората, които са взискателни към себе си и своите дела, понеже винаги търсят усъвършенстване, затова имат проблем с недостига на време. Съвършенството изисква време и усилия. Да не говорим, че околните имат склонността да струпват на такива хора и своите дела, за да са сигурни, че ще бъдат свършени както трябва. На трето място, ако говорим за работата, тя има неприятната склонност да се умножава в прогресия, ако си взискателен към начина, по който работиш и да “избягва” хората, на които не им пука как я вършат. Нали се сещаш, че ако си взискателен към работата си и имаш задачката да напишеш мнение по даден въпрос, ти ще потърсиш и изчетеш всичко по темата, ще говориш с компетентни хора, ще чуеш различни мнения, за да си сигурен, че становището ти е обективно и представително. Познай колко време ще ти отнеме. А човек, на който не му пука особено, ще пообщува половин час с Гугъл и ще приключи с въпроса. Ето за това говоря. И положението става малко като в “Параграф 22” 😉 План за измъкване има. Моят не е особено сложен и в повечето случаи върши работа. Ще ти го споделя на живо, обаче, не тук ;-), понеже не може всички с един и същи план да се измъкваме…Ще го урочасаме.
LikeLike
Напълно съм съгласна. Сега превеждам една книга и в нея има истории на много хора. Повечето от времето ми отива да чета в интернет за тези хора и да ги опозная (задочно разбира се) и така и не стигам до превода. Но пък толкова много неща научих! Ще чакам личната среща за споделяне на плана.
LikeLike
Времето е еднакво за всички, всичко е въпрос на организация…
LikeLike
Така е, но винаги остават неща за утре… Поне при мен
LikeLike
Аз знам защо, но продължавам да търся начин да променя това. Обещавам, че ако го намеря, непременно ще споделя.
Отговорът на въпроса “Защо?” е цитат от писмо на велик човек – Сенека в писмо до Луцилий. Аз не бих измислила нещо толкова гениално:
“Посвети се на себе си, Луцилий; другите крадат от времето ти, отнемат го, сам го пилееш – ти стори тъй: пести го и го пази. Повярвай ми: Част от времето ни ограбват насила, част ни измъкват неусетно, а част изтича просто така. И все пак най-позорно е да пилеем времето си от нехайство. Ако се замислиш, голяма част от живота си губим, ако нищо не вършим; още по-голяма – ако вършим нещата зле; целия си живот – ако вършим не каквото трябва.”
LikeLike
Ще се радвам да споделим как да се справим с времето, защото и днес остана много работа за утре:))
LikeLike
Това не е непременно лошо. Така от сега знаеш какво имаш да правиш утре 🙂
LikeLike
И в допълнение – непрекъсното си задавам въпроса: “Щом като непрекъснато не ми достига времето дали върша нещата които трябва?”, защото със сигурност не съм от тези, които нищо не вършат или вършат нещата зле.
Деси, доколкото те познавам и ти не си от първите 2 категории. Надявам се да си уверена обаче, че не си и от третата категория . Аз за себе си не съм, но работя по въпроса да открия истинските неща, за които си струва да отдаваме времето си.
LikeLike
Във ваша лекция, мисля беше, ни казахте, че човек винаги трябва да се стреми към нещо, което да е достатъчно близо, за да го видим и толкова далеч, че да го гоним постоянно, без да го достигнем. Утрето е едно такова нещо. Особено, когато е изпълнено със смисъл.
LikeLike
@Joan Vassilev – Благодаря ти! Заради студенти като теб не се чудя дали утре да продължа. Защото знам, че има смисъл и утре пак има какво да правя и защо да се събудя. Но въпреки това, времето не ми стига да направя толкова много неща, които се преместват от списъка за днес в този за утре и пак за утре и пак за утре. Докато не им дойде реда.
LikeLike
Отговорът не е, както Майк Рам се е изказал, защото се занимаваме с глупости. А поради простата причина, че дори самият човек да е създал календар и часовник, от универсална гледна точка, времето би ни стигало отлично, ако бяхме на по-високо ниво – като използване на мозъчния си капацитет, концентрация, бързина на мисълта, реакциите, вземането на решения. Времето не ни стига, защото преди всичко, сме изтъкани от емоции, а те ни “дърпат” назад. Но всъщност ни помагат.
Друга възможна причина: некоректно делегиране на задължения и разпределение на задачи. Има наистина много неща, които бихме могли да възложим на достатъчно способни хора. Ако имаме умението да обясняваме също толкова коректно, понятно и систематизирано. Познавам само един човек, който върши работа за петима, и никога няма неща, отложени за следващия ден. Това е човек от семейството ми, когото обожавам. Познавам и други, които все се оплакват, че имат много работа, в същото време, по цял ден са във Фейсбук, и после – никога не приемат предложението да им подадеш ръка. След което, те също отлагат. За следващия, или за по-следващия ден /тук пак се сещам за Марк Твен/.
LikeLike
@Biliana Напълно съгласана за емоциите и за делегирането. И въпреки това някакви неща, които са лични, могат да се свършат друг път винаги остават. Поне при мен.
LikeLike
Сещам се за още един отговор: “Въпрос на приоритети”. Деси, като гледам ти се понатрупа доста храна за размисъл :).
На мен при определяне на приоритетите доста ми помага матрицата със спешни и важни неща, но доста често забравям да си класифицирам задачите според нея и тогава изпадам в цайтнот. Предполагам, че знаеш за тази матрица, ако пък не – на драго сърце ще ти я разкажа при следващата ни среща.
LikeLike
И аз съм във вечна битка с времето и “борбата е безмилостно жестока”, Деси 🙂 Проблемът е, че не можеш да изградиш правилен график и да го следваш без необходимата концентрация и преценки.
По принцип в България и особено в частния бизнес е страшно трудно да управляваш времето си сам. Проблемът е, че тук хората нямат понятие за “работно време” и, за да бъдеш конкурентен, трябва да си на линия непрекъснато и да изследваш пазара сутрин, обед, вечер и нощем. Освен това по-голямата част от нас не могат да си позволят огромни фирми, които да включват персонал като секретарки и още 3-4 служителя, които да организират времето, да отлагат срещите и прочие. Затова се налага да работиш както това, в което си специалист, така и още няколко професии ежедневно, а това нарушава работния ритъм и концентрацията.
Виж, с лекциите почти винаги успявам да смогна времево, ако още в началото съм си пресметнал времето добре. Виждаш, че и в “Спри и помисли” смогваш с времето за презентациите. Помисли дали да не олекотиш леко лекциите в университета, да намалиш въпросите по средата на часа или по друг начин да успяваш да предадеш целия материал, без това да остане неясно за студентите.
Успех 🙂
LikeLike
Марио, дръж се, че 8 април наближава, а няма да пропусна тази възможност и среща, която чакам от толкова време. Приятен петък и още по-страхотни “почивни” (при мен никога не са почивни) дни. А може и да се видим в неделя.
LikeLike