*Мисли, породени от “Писма до Клаудия” на Хорхе Букай
Иска ми се в този така чакам зимен ден да ви стимулирам да се замислите върху разликата между аз трябва да… и аз искам да…
Върху това мислих снощи, докато си четох книжка на топло, но не пред камината за съжаление.
Едното съдържа принуда, другото вътрешна необходимост. И за съжаление нищо добро не може да се случи, защото трябва.
Добрите неща се случва, защото ги искаме – истински, ама много истински.
И понеже, обичам поговорките, ще завърша с една хубава българска поговорка, която казва: “На сила хубост не става”.
Пожелавам ви по-често да използвате “Аз искам…” и да не ви се налага да казвате: “Аз трябва…”
Хубав снежен ден.
Един човек много обичал да си разхожда кучето и всеки ден искал да го прави, обаче веднъж го боляло много корем и нямал желание, обаче трябвало …..
Понякога се налага да правим неща, които не искаме, но трябва.
Ако обаче се научим, когато трябва да се направи нещо да го вършим с ентусиазъм и без мързал, тогава мисля ще бъдем щастливи и успешни.
LikeLike
Прави сте и двамата. Мисля си обаче – дали понякога не израстваме с наложени стереотипи – какво трябва да искаме.
Но наистина, в нагласата май се крие разковничето на успеха – с желание и ентусиазъм се постига много повече. А може би понякога трябва да поискаме това, което трябва да направим, а друг път да искаме и да намерим път от ситуация, в която трябва, но няма да участваме…
LikeLike
В случая мисля си, Хорхе е искал да очертае разкликата между емоционалното усещане при постaвянето на задачките ни. Всеки може да си направи простичкото сравнение като напише три неща, които трябва да направи, после замени с думичката “трябва” с “искам” и накрая с най-любимата ми – “мога”. Ще усетите разликата. Всеки ежедневно се среща с неща, които е необходимо/трябва да направи, но ние хората имаме склонността да говорим за всичко от “трябва” позиция без значение дали е приятно или не. Трябва е думичка, която автоматично поражда вътрешна съпротива. А има алтернатива и тя е простичка, добре е да променим нагласата си към света и да избегнем думички, които ни носят вътрешен дискомфорт. Да излъжем себе си като кажем, че е добре да изведем кучето е по-добре от това да си наложим да го направим с трябва, дори и да не искаме да го направим. Със сигурност “добре е да” ни дава поне свободата да погледем на разходката от друга гледна точка и да се настроим на друга вълна. Хубава и успешна седмица!
LikeLike