Утрото е по-мъдро от вечерта! Но когато вечерта си бил на концерта по случай 25 години на сцената на Милена, утро е мъдро, но и замислено.
Ще споделя някои мисли, които не излизат от главата ми след концерта. Ще започна с думите на Васко Кръпката, който каза следното: “Обичам Милена, заради честните и достойни песни”. Мисля си, че тук всичко е казано. Най-страхотните български групи заедно с Милена направиха невероятен концерт.
Такъв, който ще се помни дълго. Един човек до мен сподели със своя приятел: “Не мога да повярвам, че всичко това се случва”.
Благодаря на Милена!
Но имам и въпроси:
– Трябва ли да чакаме още 25 години за друг такъв концерт?
– Защо тази музика не успя да измести другата?
– Защо достойните песни не се продават като недостойните?
Мога да продължа, но ще спра. “Черните овци” на концерта бяхме много и всички заедно ревяхме, че не можем да сме такива, каквито не сме.
В търсене на по-добрата страна на нещата 
много рано ставаш Деси…
а относно концерта – както знаем една птичка пролет не прави, но поне е някакво начало
все пак се забелязва значително раздвижване откъм концерти в последните години – все по-“качествени” групи идват…
това е обнадеждаващо
естествено, има още какво да се желае, но и това е начало 🙂
така че горе главата и съм сигурна, че следващия такъв невероятен концерт ще е съвсем скоро 🙂
весела неделя
LikeLike
Деси, аз съм слушал Милена много преди “другата музика” да се появи. И в нашата механа долу в родния ми град няма плакат на Володя Стоянов или на някоя (анти)сексбомба, а плакат на Милена Славова. Да, от времето, когато беше 2 пъти по-лека, но.. “Но к’во от т’ва” :))
Така че просто “другата музика” измести тази, хубавата. А дори това не е докрай вярно. Защото феновете на другата музика вероятно никога не са слушали Милена, нито Ревю, нито Ахат и т.н., а само са подочували със завист, че има такива хора.
Радвам се, че ви е харесало снощи. На мен ми омръзна да се радвам на концерти на чужди групи последните 3 години. Затова си се разтапям на ПИФ и Сигнал played-a-live 🙂
LikeLike
Най-страхотното бе, че всяка една от тези песни е така вписана в моя живот, че като я чуя веднага се пренасям в други светове.
Имаме страхотни музиканти, грехота е да не ги чуваме и само да си спомняме за тях.
Може би бе редно да споделя, че залата не бе просто изпълнена с хора – в залата имаше дух, който много рядко съм срещала на концертите у нас. Цялата зала бе едно цяло и това цяло копнееше за тази музика.
Радвам се, че бях там. Зарядът ще ме държи дълго.
LikeLike
И аз бях на концерта 🙂
Ех… Беше незабравимо!
Днес почти нямам глас от пеене, концерта определено си струваше,
на няколко пъти имах чувството, че се връщам 10-ина години назада във времето.
Милена е само една и е страхотна, песните й са ме вдъхновявали,
толкова много пъти и съм купонясвал на тях до зори 🙂
По-бързо да минават още 25 години, за да има пак такъв як концерт 😉
LikeLike
Страхотно събитие. Жалко, че не бях. Въпросите са малко риторични 🙂 За жалост обществото е такова в болшинството.
LikeLike