Днес сутринта се забудих (да се чете “събудих”) и се запитах: На какво ми се иска да замирише?
Със сигурност първото, което ми дойде на ум бе, че ми се иска да замирише на… чаша горещо кафе.
Когато усетих мириса му, вече ми се искаше да замирише на палачинки.
Преодолях това желание и тръгнах устремена напред, защото усещах мириса на промяната.
Миришеше ми на оптимизъм, на вяра, на слънце, а според синоптиците трябваше да ми замирисва отново на дъжд.
Мирисът така ме обсеби, че реших да му се отдам и си дадох сметка, че всъщност най-много ми замирисва на… море.
Време е, наистина за морето, и ако на вас все още не ви мирише на море, пуснете си песента и не се колебайте.
Пълен напред към морето, чийто аромат ви привлича най-силно – черно, адриатическо, средиземно, егейско, червено… или друго, но важното е да е море и да ви достави енергията, която ви е нужна, за да заредите батериите си.
Е, е, е, замириса ли ви неустоимо на море…
В търсене на по-добрата страна на нещата 
Деси, какво готино попадение ‘ се забудих’ (в първия ред горе). А пък аз след готината песничка не се забЛудих, че ми замириса на море 🙂
LikeLike
Това попадение не мога да кажа, че е нарочно. Просто бързата работа, срам за майстора. Сега ще го оправя.
LikeLike
Бях вече на море и то в чужбина. Ама никак не ми хареса и повече няма да ходя. Шум, жега, дискофорт, олелия, пияндета, мърсотия и пр. и пр.
Далеч по- добре се чувствам в тихите, прохладни, луксозните столични ресторанти със запалена Ромео и Жулиета между зъбите и т. н. и т. н.
LikeLike